Списък на параграфи

Не е ли трогателно апостол Йоан, вече възрастен, да използва по-голямата част от своите послания, за да ни препоръчва да се държим според това божествено истинско учение? Любовта, която трябва да обединява християните помежду им, се ражда от Бог, Който е Любов. „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“. Спира се на братската любов, защото Христос ни направи Божии чеда: „Каква любов ни е дал Отец — да се наречем чеда Божии и сме“.

И докато разтърсва силно нашите съвести, за да ги направи по-чувствителни към божествената благодат, настоява върху чудното доказателство за любовта на Отца към хората: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“. Господ е поел инциативата, помогнал ни е. Дал ни е този пример, за да можем с Него да се стараем в служението на ближния, за да можем — обичам да го повтарям — да постиламе великодушно сърцето си на пода, за да позволим на другите да вървят по мекото и да им се оказва по-приятна аскетичната борба. Трябва да се държим така, защото бяхме направени чеда на един и същ Отец, на един Отец, Който не се поколеба да ни даде Своя превъзлюбен Син.

За каква любов става въпрос? Свещеното Писание говори за „dilectio“, за да накара да се разбере добре, че не се отнася само към сетивната обич. „Dilectio“ изразява по-скоро силна решителност на волята. Действително, „dilectio“ произлиза от „electio“, „избор“. Бих прибавил, че да обичаш по християнски означава да искаш да обичаш, да се решаваш в Христос да търсиш доброто на душите без дискриминации от всякакъв вид, осигурявайки им най-вече най-доброто нещо: да ги отвеждаш до познаване на Христос, да ги влюбваш в Него.

Господ ни постиква: „Обичайте враговете си… и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“. Можем да не се чувстваме по човешки привлечени от хората, които биха ни отблъснали, ако се доближим до тях. Но Исус изисква от нас да не отвръщаме на злото със зло; да не изпускаме случаите да служим на другите с цялото сърце, макар да ни коства; да не преставаме никога да ги имаме предвид в нашите молитви. „Dilectio“, братолюбието, придобива още по-затрогващи нюанси, когато се отнася към нашите братя по вяра и особено към онези, които по божествено разпореждане работят по-близо до нас: родителите, съпругът или съпругата, децата и братята, приятелите и колегите, съседите. Ако я нямаше тази обич, тази благородна и чиста човешка любов, отредена на Бог и основана в Него, не би имало братолюбие.

Една от първите конкретни прояви на братолюбието се състои в открехването към душата на пътищата на смирението. Ако считаме искрено, че сме нищо; ако си даваме сметка, че без божествената помощ най-слабото, най-незначителното от създанията би било по-добро от нас; ако се виждаме способни на всички грешки и на всички ужаси; ако знаем, че сме грешници, макар че се борим ангажирано, за да се разграничим от толкова много невярност…, как можем да мислим лошо за другите, как можем да подхранваме в сърцето фанатизъм, нетолерантност, високомерие?

Смирението ни води почти за ръка до онзи начин да се отнасяме с ближния, който е най-добрият от всички: да разбираме всички, да умеем да съжителстваме с всички, да извиняваме всички, да не създаваме разделения, нито бариери; да се държим — винаги! — като инструменти на единение. Ненапразно дълбоко в човека съществува силен копнеж за мир, за единение със себеподобните, за взаимно уважение на правата на човека в перспектива, която води до братство. Това е отражение на това, което е най-ценно в човешкото положение: ако всички сме Божии чеда, братството не се свежда до клише или до илюзорен идеал - блести като трудна, но реална цел.

Пред циниците, пред скептиците, пред безразличните, пред всички онези, които са направили от своето малодушие умствена дреха, ние, християните, трябва да доказваме, че е възможно да се обича. Може би християнската любов ще трябва да преодолява много трудности, защото човекът е бил създаден свободен и е в негова власт да се противопоставя безполезно и горчиво на Бог: но християнското поведение е възможно и реално, защото се ражда като необходимо последствие на любовта на Бог към нас и на нас към Бог. Ако ти и аз го искаме, и Исус го иска. Тогава ще разберем в цялата им дълбочина и в цялата им плодотворност болката, жертвата, безкористната отдаденост във всекидневния живот.