Списък на параграфи

Струва ми се, че твоят ангел ти нашепва: „Сърцето ти е изпълнено с толкова човешки влечения…“. — И добавя: „Това ли искаш да пази твоят ангел пазител?“.

Имай доверие в своя ангел-пазител! — Отнасяй се с него като с близък приятел, какъвто е той в действителност, и безброй пъти ще ти се притичва на помощ в ежедневните начинания.

Привлечи на твоя страна ангела-пазител на онзи човек, когото искаш да ангажираш в своето апостолско дело. — Този ангел ще ти бъде винаги добър „сътрудник“.

Ако се съобразяваш с невидимото присъствие на твоя ангел-пазител заедно с ангелите-пазители на твоите ближни, ще си спестиш много глупости, които иначе неминуемо биха се изплъзнали от езика ти.

Учудваш се, когато констатираш колко пъти ти е помагал твоят ангел-пазител.

— Не би трябвало да се учудваш, защото именно за това Бог ти го е изпратил.

Казваш, че на онова място има много обстоятелства, които могат да те отклонят от правия път. — Това е вярно. Но нима там отсъстват ангелите-пазители?

В часа на изпитанието отправяй молби към своя ангел-пазител. Той ще те опази от Лукавия и ще те дари със свети вдъхновения.

С каква ли радост светите ангели-пазители са изпълнили поръчението на онази душа, която се молила с тези думи: „Свети ангели, призовавам ви така, както е призовавала невестата в Книгата Песен на песните: „ut nuntietis ei quia amore langueo“ — „кажете Mу, че изнемогвам от любов“.

Знам, че ще те зарадвам с тази молитва към светите ангели-пазители, която съм преписал от нашите дарохранителници: „О, свети ангелски духове, които пазите нашите Дарохранителници, в които се пази обожаемото Свято Тайнство Причастие, защитавайте Го от осквернявания и пазете Го, за да има Кого да обичаме“.

Пий от бистрия извор на Книгата Деяния на светите апостоли: в XII глава св. ап. Петър, след като ангелите го освобождават от тъмницата, се запътва към дома на майката на св. ев. Марк. — Слугинята отива да обади на домашните, че на прага стои самият св. ап. Петър, но никой не ќ вярва. Казват ќ: „Angelus ejus est!“ — „Сигурно е неговият ангел!“.

— Обърнете внимание с какво доверие са се отнасяли първите християни към своите ангели-пазители.

— А ти?

Правиш прекрасна апология на „апостолата чрез кореспонденция“ като ми пишеш следното: „Започвайки едно писмо, не знам как да подбера думите си така, че да помогна на този, който ще получи писмото. Тогава се обръщам към моя ангел-пазител и му казвам, че правя това с желанието да бъда полезен. И въпреки че пиша незначителни неща, никой не може да ми отнеме — както на мен, така и на получателя — времето в молитва към Господ за това, от което знам, че се нуждае най-много душата на моя адресат“.