Списък на параграфи

Да търсим присъствието на Бог

Вътрешен живот: святост в обикновените задачи, святост в дребните неща, святост в професионалната дейност, святост във всекидневните ни занимания – святост, за да осветяваме останалите. Един мой познат, едва ли някога ще го опозная добре, ми разказа свой сън: лети със самолет на голяма височина, ала не е вътре, в салона, а е отвън, на крилете. Горкичкият, как страдаше и се страхуваше! Сякаш нашият Господ му откриваше, че в такова състояние – несигурни и тревожни – се намират в небесните висини ревностните души, в които липсва вътрешен живот или пък е занемарен; те живеят постоянно застрашени и в непрекъснат страх и несигурност да не би да пропаднат.

И наистина си мисля, че на сериозна опасност да изгубят пътя се излагат онези, които се увличат в действия – мислят само да вършат нещо, а се въздържат от молитвата, от саможертвени постъпки и от средствата, нужни за постигането на стабилно благочестие, а именно честото приемане на тайнствата, размишлението, изпита на съвестта, духовното четиво, постоянната близост с Дева Мария и с ангелите пазители… Това допринася освен всичко друго - и то много резултатно – денят на християнина да разпръсква много обич, тъй като от неговото вътрешно благодатно състояние се изливат нежността и щастието на Бог, подобно на мед от пчелна пита.

С поглед към Небето

Да растем в надеждата, защото така ще укрепнем във вярата, истинска „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“. Да растем в такава добродетел, която е прошение към Господ да се увеличава в нас Неговото братолюбие, понеже се уповаваме наистина само на това, което обичаме с всички сили: и си струва да обичаме Господ. Вие сте изпитали като мен, че влюбеният човек дарява себе си, изпълнен със сигурност, с чуден синхрон, който отвежда сърцата дотам да бият в унисон. И какво ли ще е Божията Любов? Не знаете ли, че Христос умря за всеки от нас? Да, за нашето бедно, малко сърце Исус принесе изкупителната жертва.

Често Господ ни говори за наградата, която спечели за нас със Своята смърт и Своето възкресение. „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“. Небето е целта на нашия земен път. Исус ни предшества и там, в компанията на Девата и на св. Йосиф — когото аз толкова много почитам, - на ангелите и на светците е в очкаване на нашето пристигане.

Никога не са липсвали еретиците — дори в апостолската епоха — които са се опитвали да изтръгнат надеждата от християните. „И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Божеството на нашия път — Исус: път, истина и живот — е сигурна гаранция, че ще приключи във вечното щастие, при условие, че не се отдалечаваме от Него.

С ангелите

Моля Господ да ни дава, докато сме на земята, да не се отделяме никога от божествения Пътник. Затова трябва да насърчаваме и нашето приятелство с ангелите хранители. Всички имаме нужда от компания: небесна и земна компания. Бъдете набожни към ангелите хранители! Много е човешко приятелството, но е и много божествено: като нашия живот, който е божествен и човешки. Помните словото на Господ: „Не ви наричам вече слуги…, а ви нарекох приятели“. Той ни учи да сме близки с приятелите на Бог, които вече са на Небето, и със създанията, които живеят до нас, дори тези, които изглеждат далеч от Господ, за да предизвикваме у тях желание да следват добрия път.

Искам да приключа, повтаряйки думите на св. Павел към колосяни: „Не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране“. Премъдрост, която ни бива предлагана от молитвата, от съзерцанието, от изливането на Утешителя в душата. „Та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването на Бога, като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост, като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“.