Списък на параграфи

„Исус се спря и заповяда да го повикат“. Някои съвестни хора от навалицата казват на слепеца: „Дерзай, стани, вика те“. Това е християнското призвание! Обаче Божият повик не е само един. Нещо повече, Господ ни търси във всеки миг: „Стани — казва ни, — излез от леността си, от удобството си, от дребнавия си егоизъм, от малките си незначителни проблеми. Откъсни се от земята, ти, който стоиш там отпуснат, тесногръд, безформен. Спечели височина, тежест, обем и свръхестествен поглед“.

Онзи човек „хвърли горната си дреха, стана и дойде при Исуса“. Захвърлил горната дреха! Не знам дали някога си се оказвал във военна зона. На мен се е случвало преди много години да минавам понякога по бойното поле, няколко часа след края на някое сражение; и там, изоставени на земята, имаше завивки, манерки и раници, пълни със семейни спомени: писма и снимки на скъпи хора…! И не принадлежаха на разгромените: бяха на победителите! Всички онези неща представляваха тежест да се тича по-бързо да се преодоляват вражеските позиции. Както за Вартимей да тича след Христос.

Не забравяй, че за да стигнеш до Христос е необходима жертва; да хвърлиш всичко, което заема много място, завивка, раница, манерка. Така ти трябва да напредваш в борбата за Божията слава, в тази война на любов и на мир, с която искаме да разпростираме Христовото царство. За да служиш на Църквата, на Римския Папа и на душите, трябва да бъдеш готов да се откажеш от всичко, което заема много място; да останеш без онази завивка, която е защита в суровите нощи; без онези скъпи семейни спомени; без прохладата на водата. Урок по вяра, урок по любов. Защото Христос трябва да бъде обичан така.

Чувстваме се разтърсени и сърцето бие по-силно, когато слушаме внимателно вика на св. Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“. Днес още веднъж го предлагам отново на самия себе си, напомням го на вас и на всички хора: тази е волята Божия — да бъдем святи.

За да даваме мир на душите, но истински мир, за да преобразяваме земята, за да търсим Господ, наш Бог, в света и чрез нещата от света, е задължителна личната святост. В разговорите си с хора от толкова много страни и от най-различни обществени среди често чувам да ме питат: „Какво можете да кажете на нас, които сме женени? А на нас, които работим на нивата? А на вдовиците? А на младежите?“.

Отговарям системно, че имам „един-единствен супник“, който мога да предложа, и потвърждавам, че Исус е проповядвал на всички благата вест, без никакво различие. Само един супник и само една храна: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“. Всички са призвани към святост, Господ иска любов от всеки: млади и възрастни, ергени и женени, здрави и болни, учени и невежи, навсякъде, където работят, където и да се намират. Има само един начин, за да растем в задушевност и в близост с Бог: да живеем в общение с Него в молитвата, да говорим с Него, да Му излагаме — сърце на сърце — нашата обич.

Ежедневен живот

Отново потвърждавам, че не намеквам за някакъв изключителен начин да живеем по християнски. Всеки от нас да размишлява върху това, което Бог е направил за него, и как е отговорил. Ако сме смели в този личен изпит, ще си дадем сметка за това, което още ни липсва. Вчера се трогнах, чувайки да се говори за един японски катехумен, който преподава вероучение на приятели, които още не познават Христос. И се почувствах виновен. Имаме нужда да имаме повече вяра: голяма вяра! И с вярата ще имаме съзерцание.

Размишлявайте отново спокойно върху онова божествено твърдение, което безпокои душата и в същото време я кара да вкусва сладостта на меда: „Redemi te, et vocavi te nomine tuo: meus es tu“; Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой. Да не крадем от Бог това, което е Негово. Бог, Който ни обикна дотам да умре за нас, Който ни избра от цялата вечност, преди сътворението на света, за да бъдем святи пред Него; и постоянно ни предлага поводи за пречистване и за ангажиране.

Но ако имаме още някакво съмнение, ето друго доказателство от Неговите устни: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва“, плодът на вашия труд на съзерцателни души.

Значи, вяра, свръхестествена вяра. Когато вярата се колебае, човекът има склонност да си представя един далечен Бог, Който почти не се грижи за чедата. Мисли за религията като за нещо чуждо, от което да черпи, когато няма други ресурси; тогава очаква, и не се разбира на каква основа, зрелищни прояви, необичайни събития. Когато вярата трепти в душата обаче, забелязваме, че стъпките на християнина не се отдалечават от нормалния и ежедневен живот на всеки човек. И че голямата святост, която Бог изисква от нас, е събрана в малките всекидневни неща, тук и сега.