Списък на параграфи

Гласни молитви и умствена молитва

В този сюжет, в тази жива тъкан на християнската вяра се вграждат като скъпоценни камъни гласните молитви. Божествени формули: „Отче наш…, Радвай се, о, Мария…, Слава на Отца и Сина и Светия Дух…“; или онзи венец от възхвали към Бог и към нашата Майка, който е святата броеница; или толкова и толкова други възгласи, изпълнени с набожност, които нашите братя християни винаги са казвали, още от първите времена.

Св. Августин, коментирайки един стих от псалм 85 — „Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден“ — пише: „Не само един ден. Разбирай думите „цял ден“ в смисъл на „през цялото време“… Само един Човек се разпростира чак до края на света. Това са всички Христови членове онези, които викат: и в настоящето, докато някои вече почиват в Него, други викат; и в последствие, когато ние ще почиваме, ще викат други и след тях — още други“ [св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 85, 5]. Не ви ли вълнува мисълта да участвате в тази почит към Създателя, която трае вечно във вековете? Колко е велик човекът, когато се признава за възлюбено създание на Бог и се обръща към Него „tota die“, във всеки миг от своето земно странстване!

Погледнете: за Мария, наша Майка, ще бъдем винаги малки, защото Богородица ни отваря пътя на небесното царство, което ще бъде дарено на този, който става дете. От Богородица не трябва никога да се отделяме. А как ще й окажем почит? Живеейки в общение с нея, говорейки с нея, изразявайки й нашата обич, размишлявайки в сърцето си върху сцените от нейния земен живот, разказвайки й нашите борби, нашите успехи и нашите неуспехи.

По този начин ще открием — сякаш ги казваме за пръв път — смисъла на Мариините молитви, които отвечно се казват в Църквата. Какво са „Радвай се“ и „Ангел Господен“, ако не пламенни възхвали към божественото майчинство? А в святата броеница — чудна набожност, която няма да се уморя никога да препоръчвам на всички християни — минават през ума ни и през сърцето ни тайните на възхитителното съществуване на Мария, които са също фундаменталните тайни на вярата.

Как биха израснали в нас свръхестествените добродетели, ако успяваме да живеем наистина в общение с Мария, която е наша Майка! Да не се колебаем да й повтаряме през деня — със сърце, без необходимост от думи — малки молитви, кратки молитви. Християнската набожност е събрала много от тези пламенни възхвали в литаниите, които съпътстват святата броеница. Но всеки е свободен да ги увеличава, отправяйки към Богородица други възхвали, казвайки й от дълбините ни това, което — заради свят свян, който тя разбира и одобрява — не бихме посмели да произнесем на глас.

Съветвам те — за да приключим — да трупаш, ако още не си го натрупал, личния си опит от майчинската любов на Мария. Не е достатъчно да знаем, че тя е Майка, да я считаме за такава и да говорим за нея като такава. Тя е твоята Майка и ти си нейно дете; обича те, сякаш ти си нейното единствено дете на земята. Отнасяй се с нея подобаващо: разказвай й всичко, което ти се случва, отдавай й почит, обичай я. Никой не може да го направи на твое място, нито както ти би го направил, ако не си ти самият този, който го прави.

Уверявам те, че ако се запътиш по този път, ще намериш веднага цялата Христова любов: и ще се видиш включен в неизразимия живот на Бог Отец, на Бог Син, на Бог Свети Дух. Ще намериш силата да изпълняваш докрай Божията воля, ще се изпълниш с копнежи да служиш на всички хора. Ще бъдеш християнинът, който от време на време мечтаеш да бъдеш: изпълнен с дела на братолюбие и на справедливост, щастлив и силен, разбиращ спрямо другите и взискателен към самия себе си.

Това, не друго, е гръбнакът на нашата вяра. Да прибягваме към Мария, която ще ни придружава с ведра и постоянна стъпка.

Пресвятата Христова човешкост

Как ще можем да преодоляваме такива спънки? Как ще успяваме да укрепваме в началното решение, което започва да ни се струва много тежко? Вдъхновявайки се от образеца, който пресвятата Дева, наша Майка, ни показва: това е един много широк път, който задължително обаче трябва да минава през Христос. За да се доближим до Бог, трябва да поемем по правилния път, който е пресвятата Христова човешкост. Затова винаги съм препоръчвал четенето на хубави книги, които да разказват за страданията Господни. Такива писания, пълни с искрена набожност, ни карат да мислим за Божия Син, човек като нас и истински Бог, Който обича и Който страда в плътта Си за изкуплението на света.

Зачитайте и една от най-вкоренените набожности сред християните, моленето със святата броеница. Църквата ни насърчава към съзерцаване на тайните, за да се отпечата в ума ни и във въображението ни, с радостта, болката и славата на Богородица, възхитителният пример на Господ в Неговите тридесет години мрак и в Неговите три години проповядване, в позорните Му страдания и в славното Му възкресение.

Да следваме Христос: това е тайната. Да го придружаваме толкова отблизо, че да живеем с Него като първите дванадесет; толкова отблизо, че да можем да се отъждествяваме с Него. Няма да закъснеем да твърдим, ако не сложим препятствия пред благодатта, че сме се облекли в Исус Христос, наш Господ. Господ се отразява в нашето поведение като в огледало. Ако огледалото е каквото трябва да бъде, ще приеме преблагия лик на нашия Спасител, без да го обезобразява, без карикатури: и другите ще имат възможност да Му се възхищават, да Го следват.