Списък на параграфи

Бог иска да сме свети

Вие и аз сме част от семейството на Христос, понеже Той самият „ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля“^[1]. Това, че Господ ни е избрал без никаква наша заслуга, ни набелязва една определена цел – личната святост, както категорично ни заявява свети Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“^[2]. Нека не забравяме думите му. Ние сме в кошарата на Учителя, за да изкачим този връх.

^[1] Еф. 1:4-5.

^[2] 1 Сол. 4:3.

Не мога да забравя един случай, вече минаха много години, когато отидох да се помоля в катедралата във Валенсия; минах покрай гроба на преподобния Ридаура. Тогава ми разказаха как веднъж, когато попитали този свещеник на колко е години – а той бил вече в напреднала възраст – Ридаура отговорил убедително: На малко – колкото години служа на Бог. Мнозина от вас все още могат да преброят на пръстите на едната си ръка годините от деня, когато решихте да се приближите до нашия Господ, да Му служите, бидейки в света – в своята си среда и чрез своята професия или служба. Тази подробност не е толкова важна. По-важно е да запечатаме с огнени букви в душата идеята, че поканата за святост, отправена от Исус Христос към всички хора без изключение, изисква от всеки от нас да развива своя вътрешен живот, да се упражнява всекидневно в християнските добродетели. И то не как да е – нито повече от обикновеното, нито дори по отличен начин, ами трябва да се борим направо до героизъм, в най-точния и най-безусловния смисъл на думата.

Целта, която ви предлагам, по-точно тази, която Бог посочва на всички нас, не е някакъв мираж или непостижима идея. Мога да ви дам толкова конкретни примери за обикновени жени и мъже – като вас и като мен – които срещнаха Исус, Който минава „някак си скришом“^[1] и през най-незначителните житейски ситуации, и решиха да Го последват, прегърнали с любов своя кръст. В тази епоха на всеобщо сриване, на отричане и отчаяние, на разпуснатост и анархия, ми се струва още по-актуално простото и дълбоко убеждение, което още от началото на моето свещеническо служение винаги е възпламенявало желанието да кажа на цялото човечество: световната криза е криза за светци.

^[1] Иоан. 7:10.

Размишлявайки върху думите на нашия Господ: „За тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината“^[1], ясно забелязваме нашата единствена цел: осветяването, или по-точно да бъдем свети, за да осветяваме. Същевременно – подобно на едно малко изкушение – може да ни загложди мисълта, че малцина сме решени да отговорим на тази Божествена покана, а и освен това ние се преценяваме като инструменти с ниско качество. Наистина, малко сме в сравнение с останалото човечество и сами по себе си не струваме нищо. Но уверението на Учителя отеква властно: християнинът е светлината, солта и маята на земята, „Малко квас заквася цялото тесто“^[2]. Точно затова винаги съм проповядвал, че ни интересуват всички души – стоте души от стоте, без никаква дискриминация – твърдо убедени, че Христос ни е изкупил всички и иска да си послужи с нас, малцината, въпреки нашата лична неспособност, за да прогласяваме това спасение.

Един ученик на Христос никога няма да се отнесе лошо към някого. Да, ще назове грешката грешка, но трябва с любов да поправи сбъркалия. Ако не го стори, няма да може да му помогне, няма да може да го освети. Трябва да умеем да съжителстваме, да разбираме другите, да им прощаваме, да се държим братски. Както съветва свети Йоан Кръстни, във всеки момент трябва да вливаме любов там, където няма любов, за да добием любов^[3]. Това важи и при възможностите – на пръв поглед незначителни, които ни предоставят работното място, социалните и семейните взаимоотношения. Следователно ти и аз ще използваме и най-малката възможност, която получим в нашето обкръжение, за да я осветим, за да се осветим и за да осветим онези, които заедно с нас споделят същите всекидневни стремежи, като изпитваме в нашия живот сладкия и омайващ товар на съизкупуването.

^[1] Иоан 17:19.

^[2] Гал. 5:9.

^[3] Вж. Свети Йоан Кръстни, Писмо до Мария де ла Енкарнасион, 6 юли 1591 г.

Ще продължа този момент от беседата с един цитат, който записах преди години и който и днес е все още актуален. Тогава си записах едни размишления на света Тереза Авилска: „Всичко, на което е съдено да свърши един ден и което не е за слава на Бог, е нищо – дори по-малко от нищо“^[1]. Разбирате ли сега защо една душа престава да се наслаждава на спокойствие и мир, когато се отдалечи от своето предназначение, когато забрави, че Бог я е създал да бъде свята? Старайте се никога да не изпускате от поглед тази свръхестествена цел, дори в моментите на развлечение или на почивка, така необходими както работата в живота на всеки от нас.

Вие можете да стигнете върха на своето професионално развитие, можете да постигнете най-гръмките успехи – като плод на свободната инициатива, която упражнявате в земните си дела. Ала изоставите ли тази свръхестествена цел, която трябва да направлява всичките ни човешки занимания, значи за съжаление сте объркали пътя.

^[1] Срв. Света Тереза Авилска, Книга за моя живот, Фондация „Комунитас”, София 2014, Глава 20, 26.

Но да се върнем на темата. Преди малко ви казах, че можете да постигнете най-блестящите успехи в социалната област, в обществената дейност, в професионалната сфера, ала станете ли немарливи в духовното и отдалечите ли се от Господ, накрая ще сте се провалили с трясък. В очите на Бог – а в крайна сметка това е най-важното – печели този, който се бори да постъпва като истински християнин; средно положение няма. Затова познавате мнозина, които би трябвало да се чувстват много щастливи, преценявайки по човешки положението им, но въпреки това водят едно неспокойно, блудкаво съществуване. На пръв поглед преливат от радост, но почовъркаш ли малко в душата им, ще добиеш тръпчив привкус, нещо по-горчиво и от жлъчката. Това няма да се случи на никого от нас, ако наистина се стараем постоянно да следваме Божията воля, да Го прославяме, да Го възхваляваме и да разпространяваме царството Му сред всички създания.

В лодката на Христос

Както на нашия Господ, така и на мен многo ми харесва да се говори за лодки и за мрежи, та всички да извлечем от тези евангелски сцени твърди и смели намерения. Евангелист Лука ни разказва, че рибари перяли и кърпели мрежите си на брега на Генисаретското езеро. Исус се доближава до корабите, изтеглени на брега, и се качва на един от тях – този на Симон. Колко непринудено Учителят се качва в лодката на всеки от нас – за да ни усложни живота, както се жалват някъде. Нашият Господ е срещнал вас и мен по нашия път – за да усложни нежно и с любов нашето съществуване.

След като поучава от кораба на Петър, Той се обръща към рибарите: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“^[1]. Те се вслушват в думите на Христос и улавят голямо множество риба. А гледайки Петър, който подобно на Яков и Йоан е уплашен, му обяснява: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него“^[2].

Твоята лодка – твоите способности, твоите стремежи, твоите постижения – всичко това не струва нищо, ако не я оставиш на разположение на Христос, ако не Му дадеш свободно да се качи на нея, ако я превърнеш в идол. Самият ти с твоята лодка, ако пренебрегваш Учителя, говорейки образно, отиваш право към погибел. Само ако приемаш и търсиш присъствието и водачеството на Господ, ще останеш невредим в бурите и превратностите на живота. Остави всичко в ръцете на Бог: нека твоите мисли, хубавите случки в твоето въображение, твоите благородни човешки амбиции, твоята чиста любов да минават през сърцето на Христос. Иначе рано или късно те всички ще потънат заедно с твоя егоизъм.

^[1] Лук. 5:4.

^[2] Лук. 5:10-11.

Ако се съгласиш Бог да се разпорежда на лодката ти, Той да е господарят – бъди напълно спокоен! Дори да изглежда, че Го няма, че спи, че не обръща внимание и че бурята се надига сред непрогледен мрак. Евангелист Марко описва, че в такова положение са се намирали апостолите. А Исус „ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето… Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна“^[1].

Синове мои, такива неща се случват на земята…! Бих могъл да ви разказвам дълго за болки, страдания, насилие, за мъченици – без да смекчавам нищо, за героизма на много души. Понякога в нашите очи, в нашите представи се създава впечатлението, че Исус спи, че не ни чува. Но евангелист Лука описва как се държи Господ със Своите: „Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. Тогава Той им рече: де е вярата ви?“^[2]

Ако ние се отдадем, Той се отдава на нас. Трябва изцяло да се уповаваме на Учителя, трябва без пазарлъци да се оставим в ръцете Му; с нашите дела трябва да обявим, че лодката е Негова, че искаме Той свободно да разполага с всичко, което ни принадлежи.

Завършвам, прибягвайки до посредничеството на Дева Мария със следните намерения: да живеем във вярата; да постоянстваме с надежда; да не отстъпваме от Исус Христос; да Го обичаме истински, наистина истински; да извървим и да се насладим на нашето любовно приключение – нали сме влюбени в Бог; да позволим на Христос да се качи на нашата бедна лодка и да влезе във владение на душата ни – като Собственик и Господар; искрено да Му разкрием, че ще положим усилия, за да живеем винаги в Негово присъствие, денем и нощем, тъй като Той ни е призовал към вярата: „Ето ме! Ти ме вика“^[3], а ние дойдохме в Неговата кошара, привлечени от гласа и призивите на Добрия пастир, уверени, че само в Неговата сянка ще намерим истинското временно и вечно щастие.

^[1] Марк. 6:48, 50-51.

^[2] Лук. 8:23-25.

^[3] 1 Царств. 3:8,

Чувстваме се разтърсени и сърцето бие по-силно, когато слушаме внимателно вика на св. Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“. Днес още веднъж го предлагам отново на самия себе си, напомням го на вас и на всички хора: тази е волята Божия — да бъдем святи.

За да даваме мир на душите, но истински мир, за да преобразяваме земята, за да търсим Господ, наш Бог, в света и чрез нещата от света, е задължителна личната святост. В разговорите си с хора от толкова много страни и от най-различни обществени среди често чувам да ме питат: „Какво можете да кажете на нас, които сме женени? А на нас, които работим на нивата? А на вдовиците? А на младежите?“.

Отговарям системно, че имам „един-единствен супник“, който мога да предложа, и потвърждавам, че Исус е проповядвал на всички благата вест, без никакво различие. Само един супник и само една храна: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“. Всички са призвани към святост, Господ иска любов от всеки: млади и възрастни, ергени и женени, здрави и болни, учени и невежи, навсякъде, където работят, където и да се намират. Има само един начин, за да растем в задушевност и в близост с Бог: да живеем в общение с Него в молитвата, да говорим с Него, да Му излагаме — сърце на сърце — нашата обич.