997
Размишлявайки за всичко онова в твоя живот, което ще остане без стойност, понеже не си го поднесъл на Бога, би трябвало да чувстваш известна алчност: нетърпение да не пропуснеш нищо, да не оставиш неоползотворено нито едно страдание. — Защото, щом страданието придружава всяко създание, какво друго, ако не глупост е да го пилееш напразно?
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/997/ (26.04.2024)