Посредствените хора — посредствени като ум и като християнски дух — с напредването в йерархията се обграждат с глупци: тяхната суетност ги убеждава — погрешно — че така никога не ще загубят властта.

Разумните хора обаче, се обграждат с мъдреци — които прибавят към познанието непорочния живот — и ги правят управници. Тяхното смирение им се отплаща, защото — издигайки другите — растат самите те.