Натъквайки се на горчивата несправедливост в този живот, каква радост изпитва праведната душа, когато размишлява за Вечната Справедливост на своя вечен Бог!

И, макар и в плен на своето лично нищожество, през ума ѝ пробягва, предизвиквайки конкретни решения, това възклицание на Апостола: „Non vivo egо“ — „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“. И ще живее навеки!