Ти се подмлади! И действително, забелязваш, че общението с Бога в съвсем кратко време те върна в наивната и щастлива детска възраст, дори до сигурността и радостта — без инфантилизъм — на духовното детство… Оглеждаш се и забелязваш, че с другите става същото: минават години от тяхната първа среща с Христос и, вече зрели, в тях се укрепват трайно младостта и радостта. Те не са недорасли, а са млади и радостни!

Тази реалност — последствие от духовния живот — привлича, утвърждава и завладява душите. Благодари всеки ден за това „ad Deum qui laetificat iuventutem“ — на Бога, който изпълва с радост младостта ти.