Спусна се мъглата на неохота, на понижен интерес. Заваляха дъждове от тъга, изпитваш ясното чувство, че не си свободен. И като връх

над всичко, устрои ти засада изтощението, породено от следната констатация: толкова години борба…, а си още толкова назад, така далеч (от идеала).

Всичко това е нужно и Бог разчита на него: за да постигнем „gaudium cum pace“ — истинската радост и истинския мир, трябва да прибавим към нашето убеждение, изпълващо ни с оптимизъм, че сме Божии чеда, признаването на нашата лична слабост.