Господ пося в душата ти добри семена. И за тази сеитба на вечен живот, Той си послужи с мощното средство на молитвата. Защото не можеш да отречеш, че много пъти, стоейки пред Дарохранителницата, лице в лице с Него, ти чу в дъното на душата си, че Той иска да Му се посветиш, че трябва да оставиш всичко… Ако сега го отречеш, ти си един жалък предател; а, ако си забравил, значи си неблагодарник.

Той си послужи също — не се съмнявай в това, както не се съмняваше досега — със съветите и свръхестествените внушения на твоя духовен наставник, който настоятелно ти повтаряше думи, които не бива да оставяш да се заличат. В началото си послужи — пак, за да внесе добро семе в душата ти — с онзи благороден и искрен приятел, който ти каза силни истини, изпълнени с Божията Любов.

С наивно учудване обаче, откри, че врагът е посял плевели в душата ти. И продължава да ги сее, докато ти спокойно спиш и оставяш духовния си живот да губи сили. — Тази е единствената причина, поради която откриваш отново в душата си отровни треви — светски — които понякога изглежда, че ще задушат зърното добра пшеница, което си получил…

Откъсни ги веднъж завинаги! Божията благодат ти е достатъчна. Не се страхувай, че ще оставят празно място или рана. Господ ще хвърли там Своите нови семена: Любовта към Бога, братолюбието, апостолския устрем… И след време, не ще остане и най-малка следа от плевелите, ако сега, когато му е времето, ги изкорениш напълно; а най-добре, ако не спиш и пазиш през нощта твоята нива.