Нека не се заблуждаваме. Бог не е някаква сянка, някакво далечно същество, което ни е сътворило и след това ни е изоставило; нито пък е някакъв господар, който си заминава и повече не се връща. Макар и да не Го възприемаме чрез сетивата си, Неговото съществуване е много по-истинско от всичко онова, което виждаме и докосваме. Бог е тук, сред нас: присъстващ, жив — Той ни вижда, слуша ни, ръководи ни, вижда и най-незначителните ни постъпки, най-съкровените ни намерения.

Вярваме във всичко това, а живеем така, сякаш Бог не съществува! Защото не намираме за Него нито една мисъл, нито една дума; защото не Му се покоряваме, нито пък се стремим да овладеем плътските страсти; защото не проявяваме любов към Него, нито пък Го обезщетяваме за нанесените обиди…

Нима искаме да продължим да живеем с една мъртва вяра?