Обичам да сравнявам духовния живот с дреха, със сватбената премяна, за която говори Евангелието. Нейната тъкан е изградена от всеки един благочестив акт или практика, които като нишки заздравяват основата. И както една дреха само с едно разкъсване загубва своята стойност, дори и всичко останало да е в добро състояние, по същия начин и ти, ако се молиш, ако работиш…, но не се покайваш — или обратното — твоят вътрешен живот не е, така да се каже, завършен.