В ръцете ти попаднаха две руски книги и ти изпита силното желание да научиш този език. Представяше си колко е красиво

да умреш като едно житно зърно сред тази нация, толкова безплодна в настоящия момент, която ще даде след време обилна жътва…

Твоите стремежи ми харесват. Засега обаче се отдай на твоя малък дълг, на великата всекидневна мисия, на учението, на твоята професия, на твоя апостолат и преди всичко на твоята подготовка, която — като се има предвид колко имаш още за доусъвършенстване — не е нито по-малко героична, нито по-малко красива задача.