Пишеш ми от кухнята, край огнището. Спуска се вечерта. Студено е. До теб е твоята сестричка и бели картофи. Тя е последната, открила дивната красота да живее в дълбочина своето християнско призвание. „Привидно — си казваше ти — нейната работа е както преди. А всъщност е толкова различна!“

Истина е. Преди „просто“ белеше картофи, а сега се осветява, белейки картофи.