Отнасяш се с презрение към размишлението. Не означава ли това, че се страхуваш, че гледаш да се скриеш, че не се осмеляваш да говориш лице в лице с Христос?

Виждаш ли следователно, че има най-различни начини да „презираш“ това средство, макар и да твърдиш, че го използваш?