Josemaría Escrivá Obras
411

Лекият ветрец и ураганът не са едно и също нещо. На първия всеки може да устои: това е детска игра, пародия на борба.

Малки проблеми, лишения, малки горчивини... Ти ги понасяше на драго сърце и живееше, изпълнен с радост, мислейки: сега наистина работя за Христос, защото заедно носим кръста!

Бедно мое момче! Връхлетя ураганът и ти почувства едно сътресение, една стихия, способна да изтръгне столетни дървета. И това — отвътре и отвън. Имай упование! Няма да изкорени твоята вяра и твоята любов, нито ще те отклони..., ако ти не се отделяш от ”главата“, ако чувстваш единството.

Предишен Виждам глава Следваща