411
Лекият ветрец и ураганът не са едно и също нещо. На първия всеки може да устои: това е детска игра, пародия на борба.
Малки проблеми, лишения, малки горчивини… Ти ги понасяше на драго сърце и живееше, изпълнен с радост, мислейки: сега наистина работя за Христос, защото заедно носим кръста!
Бедно мое момче! Връхлетя ураганът и ти почувства едно сътресение, една стихия, способна да изтръгне столетни дървета. И това — отвътре и отвън. Имай упование! Няма да изкорени твоята вяра и твоята любов, нито ще те отклони…, ако ти не се отделяш от „главата“, ако чувстваш единството.
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/411/ (20.04.2024)