345
Едно велико откритие: нещо, което едва успяваше да разбереш, ти се стори съвсем ясно, когато трябваше да го обясниш на другите.
Наложи се дълго да разговаряш с един обезкуражен човек, понеже се чувстваше безполезен и не искаше да бъде в тежест на никого… Чак тогава разбра защо постоянно увещавам, че трябва да бъдем като магаренца, които въртят колелото за вадене на вода: предани, с големи наочници, за да не виждаме и да не се наслаждаваме на резултатите — цветята, плодовете, свежестта на градината — уверени в последствията от нашата вярност.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/345/ (25.04.2024)