Josemaría Escrivá Obras
345

Едно велико откритие: нещо, което едва успяваше да разбереш, ти се стори съвсем ясно, когато трябваше да го обясниш на другите.

Наложи се дълго да разговаряш с един обезкуражен човек, понеже се чувстваше безполезен и не искаше да бъде в тежест на никого... Чак тогава разбра защо постоянно увещавам, че трябва да бъдем като магаренца, които въртят колелото за вадене на вода: предани, с големи наочници, за да не виждаме и да не се наслаждаваме на резултатите — цветята, плодовете, свежестта на градината — уверени в последствията от нашата вярност.

Предишен Виждам глава Следваща