Онзи пасаж от Второто послание до Тимотей, в което Апостолът съжалява за бягството на Димас в Солун, привлечен от съблазните на света, ме кара да потръпвам… Заради една дреболия и от страх пред гоненията един човек, когото св. Павел в другите послания нарежда между светиите, се отказва от божественото начинание.

Кара ме да потръпвам, познавайки своето нищожество; и ме подтиква да моля Бог за постоянство дори и в моменти, които изглеждат незначителни, защото, ако не ме доближават повече до Него, те не са ми нужни!