Видях онзи обикновен човечец да пламва, почти просълзен: помагаше щедро в добрите начинания със своите спечелени с честен труд пари и научи, че „добрите“ го обвиняват за това в лицемерие.

С наивността на човек, неопитен в този вид духовни борби, негодуваше: „Видяха, че правя жертва, а са непризнателни!“.

Поговорихме спокойно. Той целуна моето Разпятие и неговото естествено възмущение се превърна в радост и мир.