Нека ти припомня някои по-важни и очевидни признаци на липса на смирение:

— да мислиш, че това, което правиш или казваше направено или казано по-добре от казаното или направеното от другите;

— да искаш да си винаги победител;

— да спориш без доводи или когато ги имаш, да настояваш упорито и твърдоглаво;

— да даваш мнението си, без да те молят за това и без да го изисква братската любов;

— да презираш становището на другите;

— да не смяташ всички свои дарове и качества като получени на заем;

— да не се признаваш за недостоен за всякакъв вид почит и уважение; недостоен дори за земята върху, която вървиш и за вещите, които притежаваш;

— да се изтъкваш за пример в разговорите;

— да говориш лошо за себе си с цел да си съставят добро мнение за теб и да те разубеждават;

— да се оправдаваш, когато те порицават;

— да укриваш от духовния наставник някоя унизителна грешка, за да не загуби доброто си мнение за теб;

— да слушаш с удоволствие хвалбите или да се радваш, че са говорили добре за теб;

- да те боли, че други са по-уважавани от теб;

- да отказваш да вършиш неприятна работа;

- да се стараеш или да желаеш да изпъкнеш;

- да вмъкваш по време на разговор думи на самовъзхвала или да демонстрираш своята честност, интелект, способности, професионален престиж;

- да се срамуваш, че ти липсват някои материални блага…