259
„Молитвата“ е смирението на човека, който признава своето дълбоко нищожество и величието на Бога, към когото се обръща и комуто се покланя, очаквайки всичко от Него и нищо от себе си.
„Вярата“ е смирението на разума, който се отказва от собственото съждение и коленичи пред мнението и авторитета на Църквата.
„Послушанието“ е смирението на волята, която се покорява на чуждата воля, заради Бога.
„Целомъдрието“ е смирението на плътта, която се подчинява на духа.
„Умъртвяването на плътските страсти“ е смирението на сетивата.
„Покаянието“ е смирението на всички страсти, принесени в жертва на Бог.
Смирението е истинският път за напредъка в духовната борба.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/259/ (29.03.2024)