Накара ме да забележа, че някои сцени от живота на Исус те вълнуват по-силно: когато общува с хората…, когато носи мир и здраве на онези, чиито души и тела се разкъсват от болка… Настояваше, че се въодушевяваш, виждайки Го да изцелява проказата, да възвръща зрението, да оздравява парализирания при къпалнята Витезда: онзи беден човек, за когото никой не си спомняше. Тогава Той ти изглеждаше толкова човешки, така достъпен!

Да…, Исус е все същият, както в онова време.