За него дойде часът на тежкото изпитание и той, натъжен, дойде да те потърси.

Помниш ли? За него — приятелят, който ти даваше „разумни“ съвети, — твоят начин на живот беше една утопия, плод на изкривени идеи, липса на воля и… други „остроумия“ от този род.

„Това отдаване на Бога — поучаваше той — е едно анормално развитие на религиозното чувство.“ И със своя беден разум мислеше, че между теб и твоето семейство се е вмъкнал един чужденец: Христос.

Чак сега разбра това, което ти толкова пъти му повтаряше: Христос никога не разделя душите една от друга.