Ти ми писа: „Към групата ни се присъедини един младеж, който отиваше на север. Беше миньор. Пееше много хубаво и се включи в нашия хор. Бях до него, докато стигне своята спирка. На сбогуване каза: „Колко бих желал да продължа пътуването си с вас!“.

Веднага си спомних за евангелските думи: „Mane nobiscum!“ — „Остани с нас, Господи!“ и отново помолих Бог с жива вяра: хората „да Го виждат“ във всеки един от нас — другари в „техния път“.