Понякога, заставайки пред тези заспали души, ми идва налудничавото желание да викам, да ги разтърся, да ги накарам да реагират, за да излязат от ужасното вцепенение, което ги е обхванало. Толкова е печално да ги гледаш как се движат, почуквайки слепешката, без да могат да открият пътя!

Колко добре разбирам плача на Исус за Йерусалим, плод на Неговото истинско човеколюбие.