182
Колко мъка ти причиняват!… Идва ти да извикаш към онези, които си губят времето… Защо са толкова слепи, та не виждат онова, което ти — нищожният — видя? Защо не изберат по-доброто?
Моли се, умъртвявай плътските си страсти, и после — това е твое задължение — разбуди ги един по един, обяснявайки им — пак един по един — че и те като теб могат да открият един чуден път, без да напускат мястото си в обществото.
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/182/ (29.03.2024)