182

Колко мъка ти причиняват!… Идва ти да извикаш към онези, които си губят времето… Защо са толкова слепи, та не виждат онова, което ти — нищожният — видя? Защо не изберат по-доброто?

Моли се, умъртвявай плътските си страсти, и после — това е твое задължение — разбуди ги един по един, обяснявайки им — пак един по един — че и те като теб могат да открият един чуден път, без да напускат мястото си в обществото.

Предмети
Този параграф на друг език