138
Нищо не те извинява. Вината е само твоя. Ако знаеш — ти знаеш колко малко трябва — че по този път, с тези четива, с тази компания… можеш да се погубиш, защо упорстваш да мислиш, че това е прекият път, който улеснява твоето изграждане или помага на лич
ността ти да узрее?
Промени коренно плановете си, дори и да ти струва повече. Намали обичайните развлечения. Вече е време да се държиш като отговорен човек.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/138/ (19.04.2024)