Потапяш се в изкушенията, излагаш се на опасност, играеш си с погледа и с въображението, говориш… глупости. — А после се учудваш, че те нападат съмнения, чувство за вина, смущения, тъга и униние.

— Трябва да признаеш, че си твърде непостоянен.