117
Разбирам свръхестествената и човешка радост на онзи, който имаше щастието да бъде пръв в Божествената сеитба.
„Прекрасно е да се чувстваш единствен, за да разбудиш един цял град и неговите околности!“ — повтаряше си с голяма убедителност.
Недей да чакаш момента, в който ще имаш повече средства или повече помощници: душите имат нужда от теб днес, сега.
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/117/ (24.04.2024)