ОТГОВОРНОСТ

Ако ние, християните, живеехме наистина съгласно нашата вяра, би се осъществила най-великата революция на всички времена… Успехът на съизкуплението зависи също и от всеки един от нас. Помисли!

Ще се почувстваш напълно отговорен, когато разбереш, че пред Бога ти имаш само задължения. Той ще се погрижи да ти въздаде правата!

Да можеше да се посветиш на другите с такава всекидневна отдаденост, че да забравиш, че съществуваш!

Ето една мисъл, която ще ти помогне в трудни моменти: колкото повече расте моята преданост, толкова повече ще допринеса за развиването на тази добродетел у другите. — Толкова е прекрасно да се чувстваме подкрепени един от друг!

Не ставай „теоретик“. Нашият живот трябва да преобразява постоянно великите идеали във всекидневието — героично и плодоносно.

Наистина, миналото заслужава уважение и признателност. Да се поучиш — това да. Да имаш предвид нечий опит — също. Но да не преувеличаваме — всяко нещо с времето си. Нима днес се обличаме с широки панталони и елечета и покриваме главите си с напудрени перуки, както преди няколко века?

Не се обиждай, но често пъти безотговорното поведение разкрива по-скоро липса на здрав разум или възпитание, отколкото недобронамереност. Трябва да изискваме от възпитателите, от ръководителите, да попълнят тези празнини, изпълнявайки отговорно своя дълг.

Трябва да изпиташ себе си…, ако ти също заемаш едно от тези места.

Избягвай тази голяма опасност: да се задоволяваш да живееш — или да мислиш, че трябва да живееш — като „добро дете“, което живее в красиво подреден дом, без проблеми, познавайки само щастието.

Това е карикатура на къщата в Назарет: Христос именно защото носеше щастието и реда излезе, за да раздава тези съкровища на хората от всички времена.

Твоето нетърпение цялото човечество да познае Христос, ми се струва съвсем логично. Започни обаче от отговорността да спасиш душите на онези, които живеят с теб, да помогнеш на всеки твой колега или състудент да се освети… Тази е главната мисия, която Господ ти е възложил.

Дръж се така, сякаш от теб и само от теб зависи климатът на средата, в която живееш: климат, изпълнен с трудолюбие, с радост, с Божието присъствие, със свръхестествен мироглед.

Не разбирам твоето безразличие. Ако попад неш на една група от „по-трудни“ колеги — които може би са станали „трудни“, поради твоята небрежност — ти загубваш интерес към тях, самоосвобождавайки се от отговорност и ги мислиш за мъртъв товар, за ненужен баласт за твоите апостолски амбиции; смяташ, че няма да те разберат…

Как искаш да те слушат, щом твоята обич, изразена в молитва и жертви, не те кара и да им говориш?

Колко ще се изненадаш в деня, в който решиш да го направиш с един, а после и с още един, и с още един! Освен това, ако не се промениш, с право биха могли да възкликнат, посочвайки те с пръст: „Hominem non habeo“ — „Няма човек! Нямам кой да ми помогне!“.

Послушай ме: светите неща, когато в тях се отразява светостта, когато се живеят в святост всекидневно…, не се превръщат в „неща от всекидневието“. Цялата дейност на Христос на тази земя беше човешка… и божествена!

Не мога да се задоволя — казваш — да живея като другите: с вярата на обикновен последовател. Всъщност, трябва да имаш лична вяра, с чувство за отговорност.

Света Троица излива в теб своята благодат и очаква от теб да я използваш с нужната сериозност. При толкова голям дар е недопустимо едно безотговорно, отпуснато, лениво поведение, защото освен това те очакват душите.

За теб, който имаш толкова голям проблем: ако въпросът е поставен добре, т.е в ясен и сериозен свръхестествен план, решение винаги ще се намери.

Вземайки децата си на ръце, майките — добрите майки — внимават да не носят карфици, които могат да наранят малкото създание… В отношенията си с душите трябва да действаме винаги с деликатност…, но и с необходимата решителност.

„Custos, quid de nocte!“ — „Стража, бъди нащрек!“

Дано свикнеш да отделяш един ден от седмицата за духовна стража — за да се отдадеш повече; да обърнеш по-голямо внимание на всеки детайл, изпълвайки го с любов; да се молиш повече и да умъртвяваш плътските си страсти.

Имай предвид, че Святата Църква прилича на голяма армия по време на бой и в нея ти отбраняваш един „фронт“, където има атаки, сблъсъци и контраатаки. Разбираш ли? Това разположение на духа, с приближаването ти все повече към Бога, ще те подтикне да превърнеш един след друг твоите дни в дни за духовна стража.

Върху обратната страна на едно „загубено“ призвание или отрицателния отговор на постоянния зов на благодатта, трябва да се види Божията воля, която е допуснала това.

Несъмнено, но ако сме искрени, ще ни стане съвсем ясно, че това нито оправдава, нито смекчава вината ни, защото на лицевата страна откриваме личното неизпълнение на Божествената воля, която ни е повикала при Себе Си, но не е намерила отклик.

Ако обичаш истински Родината си — а аз съм сигурен, че я обичаш — в момента на набирането на доброволци, за да я защитават от грозящата опасност, ти не би се поколебал да се запишеш. В екстремни обстоятелства — вече ти писах за това — всички са полезни: мъже и жени — старци, зрели хора, младежи и дори юноши. Изключение правят само инвалидите и децата.

Всеки ден обявяват, вече не набиране на доброволци — това е твърде недостатъчно — а една обща мобилизация на душите, за да бранят Царството на Христос. И същият този Цар, Исус, извика съвсем ясно името ти. Той желае от теб да се сражаваш в битките за Бога, поставяйки в Своя услуга най-доброто от твоята душа: сърцето, волята, разума, цялото твое същество.

Чуй ме: плътта, с твоя чист начин на живот и особено с покровителството на Дева Мария, не представлява проблем. Ще бъдеш ли толкова малодушен, да се мъчиш да избегнеш този зов, привеждайки извинението, че сърцето, волята или разумът ти са болни?… Искаш да се оправдаеш и да останеш на второстепенна длъжност?

Христос иска да направи от теб един първокласен инструмент — ти вече си — и, ако обърнеш гръб, ще заслужиш само съжаление, както предателите!

Ако времето беше само пари… би могъл да си позволиш да го пилееш. Но времето е живот и ти не знаеш колко още ти остава от него.

Христос обърна св. ап. Петър — който се отрече три пъти от Него, — без да му отправи и най-малък упрек, със Своя поглед, изпълнен с Любов.

Със същите тези очи ни гледа Исус, след нашите падения. Да можехме и ние да Му кажем, както св. ап. Петър: „Господи, Ти знаеш всичко: Ти знаеш, че Те обичам“ и да променим живота си.

Те искат в името на любовта да проявят учтивост и разбиране към онези, които ги нападат.

Моля Бога тази учтивост и това разбиране да не бъдат един начин да замаскират своя страх от хорското мнение, своето малодушие, съгласявайки се злото да бъде извършено. Защото тогава… тяхната учтивост и тяхното разбиране биха били само едно съучастие в оскърблението, нанесено на Бога.

Няма смисъл да се стараеш да улесниш обръщането на една душа, ако цената е възможното отклоняване на мнозина други.

Ако някой допуска между неговите агнета да се развъждат вълци…, той лесно може да си представи съдбата, която ги очаква.

Посредствените хора — посредствени като ум и като християнски дух — с напредването в йерархията се обграждат с глупци: тяхната суетност ги убеждава — погрешно — че така никога не ще загубят властта.

Разумните хора обаче, се обграждат с мъдреци — които прибавят към познанието непорочния живот — и ги правят управници. Тяхното смирение им се отплаща, защото — издигайки другите — растат самите те.

Признак на неблагоразумие е да се поверяват на неопитни хора отговорни ръководни длъжности, за да се види какво ще се получи. Сякаш общественото благо би могло да зависи от една магическа кутия.

Облечен си във власт, а действаш, съобразявайки се с това, какво ще кажат останалите? Това е безумие! Преди всичко трябва да те интересува какво ще каже Бог; след това — далеч на второ място, а понякога и никак — можеш да вземеш предвид онова, което могат да си помислят другите. „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен: а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен.“

Ти, който заемаш отговорен пост, помни при упражняването на твоя труд: личните качества умират заедно с личността, дори и да е била „незаменима“.

Една основна форма на добро управление: да разпределиш отговорностите, без това да означава търсене на удобство или анонимност. Настоявам — разпредели отговорностите: искайки сметка от всеки според длъжността му, за да можеш „да се отчетеш“ пред Бога; и пред душите, ако е нужно.

При решаването на проблемите се старай да не прекаляваш със справедливостта, забравяйки за милосърдието.

Издръжливостта на една верига се проверява в най-слабото ѝ звено.

За никого от твоите подчинени не казвай: не върви!

Ти си този, който не върви, защото не умееш да го поставиш на мястото, на което би бил полезен.

Отхвърли от себе си стремежа към почести. Прецени обаче инструментите, задълженията, резултатите. Така няма да ламтиш да получиш длъжност, а ако ти бъде поверена, ще я гледаш такава, каквато е — длъжност в служба на душите.

В позорния час на Кръста Дева Мария стои там, близо до своя Син, решена да сподели същата участ. Трябва да се освободим от страха да се държим като съзнателни християни, когато това става неудобно в средата, в която живеем. Тя ще ни помогне.