РАДОСТ

Никой на тази земя не е щастлив, докато не реши да бъде такъв. Това е пътят: страдание като християнин, Кръст, Божия воля, обич, щастие тук — долу и после — навеки.

Servite Domino in laetitia!“ — „Служете на Господа с радост!“ Радост, която произлиза от моята Вяра, от моята Надежда и от моята Любов…, която трябва да трае постоянно, защото, както ни уверява Апостолът: „Dominus prope est!“ — „Господ ме следва отблизо!“. Затова ще вървя с Него, напълно сигурен, понеже Господ е мой Отец… и с Неговата помощ ще изпълня любящата Му Воля, дори и това да ми струва много.

Един съвет, който настоятелно ви повтарях: бъдете радостни, винаги радостни. Да бъдат тъжни онези, които не се смятат за Божии чеда.

Бих искал да дам и кожата от гърба си, за да могат моите по-малки събратя да стъпват върху меко, както Вие ни казвате. Тoзи вид саможертва дава толкова радост!

Един друг силно вярващ човек ми писа: „Когато поради известни причини останеш изолиран, тогава се вижда отлично помощта на събратята. Имайки предвид, че сега трябва да понасям всичко „сам“, често си мисля, че ако не беше тази „компания, която си правим от разстояние“ — благословеното Общение на Светците! — не бих могъл да запазя този оптимизъм, който ме изпълва“.

Не забравяй, че понякога е нужно да виждаш усмихнати лица около себе си.

„Не е за вярване, че сте толкова изпълнени с радост“ — чух да се коментира.

Много е стар дяволският стремеж на Христовите врагове, непрестанно мърморещи, че богопосветените лица „са намръщени“. За жалост, някои от онези, които искат да бъдат „добри“, дават повод за подобни критики със своята „тъжна добродетелност“.

Благодарим Ти Господи, че направи нашия живот щастлив и радостен, за да изтрием тази фалшива карикатура. Нека не забравяме това.

Никой да не чете по лицето ти тъга или мъка, докато принасяш твоята жертва. Божиите чеда трябва винаги да бъдат сеячи на мир и радост.

Радостта на мъжа или на жената, отдадени на Бога, трябва да прелива извън тях — ведра, заразителна, притегателна… С две думи: трябва да бъде толкова свръхестествена, толкова увлекателна и така естествена, че да кара другите да се втурнат по пътя на Христос.

Дали съм доволен? — въпросът ме накара да се замисля. Не са открити още думите, с които да изра зя всичко онова, което изпитвам — в сърцето и в разума — знаейки, че съм Божие чедо.

Рождество Христово. Пишеш ми: „Също като Дева Мария и св. Йосиф в свято очакване и аз чакам с нетърпение Младенеца. Колко щастлив бих бил във Витлеем! Чувствам, че бих избухнал в неудържима радост. Ех, искам да се родя отново с Него…“.

Дано Небето да изпълни това твое желание!

Благородно решение: да направиш по-приятен и по-лек земния път на хората около теб, защото животът бездруго поднася достатъчно горчивини.

Колко е прекрасно да обръщаш невярващи, да печелиш души!… Това е така, но още по-угодно на Бога е да им попречиш да погубят душите си.

Ти отново се върна към предишните твои безумия!… И после, като се опомни, разбра, че си изгубил радостта, защото ти липсва смирението.

Изглежда, че упорито забравяш втората част от притчата за блудния син и продължаваш да бъдеш привлечен от мизерния вкус на „рожковите“. Гордостта ти е наранена от твоята слабост, не се решаваш да поискаш прошка и не се и замисляш, че ако се смириш те очакват топлият прием на Бога — твоя Отец и празникът за твоето завръщане и за твоето ново начало.

Истина е: не струваме нищо, не сме нищо, не можем нищо, нямаме нищо. И в същото време, всред всекидневната борба, не ни липсват препятствия, изкушения… Но „радостта“ на твоите събратя ще прогони трудностите ти, още щом се събереш с тях, защото ще ги видиш здраво укрепени в Него: „Quia Tu es Deus fortitudo mea“ — „Защото Ти, Боже си моя сила!“.

Сцената с поканените от евангелската притча се повтаря. Някои — от страх, други — се извиняват с лични работи, повечето — с измислици и глупави извинения.

Измъкват се и остават отегчени, объркани, безразлични, неудовлетворени, огорчени. А е толкова лесно да приемаш Божествената покана във всеки момент и да живееш доволен и щастлив!

Много е лесно да кажеш: „Не ме бива за нищо, не мога да свърша нищо както трябва“. Да оставим настрана, че не е вярно; този песимизъм обаче прикрива едно голямо равнодушие… Има неща, които вършиш добре и такива, които вършиш зле. Изпълни се с радост и надежда, заради първите; посрещни — без малодушие — вторите, за да ги поправиш. И ще се получи.

Смея се на моето нищожество, както ме посъветвахте, отче — без да забравям, че не трябва да бъда снизходителен към себе си — и тогава се чувствам много радостен.

Но когато имам неблагоразумието да се натъжавам, чувствам, че губя пътя.“

Запита ме дали имам житейски кръстове. И аз ти отговорих: да, ние винаги имаме Кръста. Но Кръст славен, Божествен печат, гаранция за това, че действително сме Божии чеда. Затова винаги вървим щастливи с Кръста.

Чувстваш се по-радостен. Но този път става въпрос за една неспокойна радост, малко нетърпелива, придружена от сигурното чувство, че нещо в теб се жертва, откъсвайки се.

Чуй ме добре: тук на земята не съществува пълно щастие. Затова сега, веднага, безропотно, отдай живота си на Бога, с една пълна и абсолютна преданост.

Изживяваш дни, каращи те да ликуваш, душата ти е изпълнена със слънце и разноцветни багри. И странно, мотивите за твоята радост са същите, които друг път те потискаха!

Както винаги: всичко зависи от гледаната точка. —Laetetur cor quaerentium Dominum! — Когато търсиш Бог, сърцето винаги прелива от радост.

Каква разлика между хората без вяра — тъжни и нестабилни поради своето празно съществуване, изложени като ветропоказатели на „променливостта“ на обстоятелствата; и нашият живот на християни — радостни и уверени, сплотени, поради осъзнаването и абсолютното убеждение в нашето свръхестествено предназначение!

Не си щастлив, защото завърташ всичко така, сякаш винаги ти си центърът на нещата: болял те стомахът, уморен си, казали ти това или онова…

Опитвал ли си да мислиш за Него и чрез Него за другите?

Miles“ — „Воин“ — така Апостолът нарича християнина.

Наистина, в тази благословена християнска война на любов и мир, заради щастието на всички души има в редиците на Божията армия войници — уморени, гладни, изтощени от раните си…, но радостни: те носят в сърцата си сигурната светлина на победата.

Приемете, отче, моето решение да бъда винаги усмихнат: сърцето — радостно, дори и когато го пробождат.“ Струва ми се, че това е едно сполучливо решение. Ще се моля да го приложиш на дело.

Понякога те потискат начатъците на обезкуражаването, което убива всичките ти идеали и което с големи усилия успяваш да победиш, казвайки деяния на надеждата. Няма значение: ето удобен момент, за да изпросиш повече благодат от Бога и да продължиш напред! Обнови радостта от борбата, дори и да загубиш една схватка.

Спусна се мъглата на неохота, на понижен интерес. Заваляха дъждове от тъга, изпитваш ясното чувство, че не си свободен. И като връх

над всичко, устрои ти засада изтощението, породено от следната констатация: толкова години борба…, а си още толкова назад, така далеч (от идеала).

Всичко това е нужно и Бог разчита на него: за да постигнем „gaudium cum pace“ — истинската радост и истинския мир, трябва да прибавим към нашето убеждение, изпълващо ни с оптимизъм, че сме Божии чеда, признаването на нашата лична слабост.

Ти се подмлади! И действително, забелязваш, че общението с Бога в съвсем кратко време те върна в наивната и щастлива детска възраст, дори до сигурността и радостта — без инфантилизъм — на духовното детство… Оглеждаш се и забелязваш, че с другите става същото: минават години от тяхната първа среща с Христос и, вече зрели, в тях се укрепват трайно младостта и радостта. Те не са недорасли, а са млади и радостни!

Тази реалност — последствие от духовния живот — привлича, утвърждава и завладява душите. Благодари всеки ден за това „ad Deum qui laetificat iuventutem“ — на Бога, който изпълва с радост младостта ти.

Не ти липсва Божията благодат. Затова, ако сътрудничиш с Неговата благодат, можеш да бъдеш спокоен.

Победата зависи от теб: твоето усилие и твоят устрем — съединени с благодатта — са напълно достатъчно условие, за да придобиеш оптимизма за триумфалния финал.

Вчера може би ти беше един от онези — огорчени от идеалите си, разочаровани от своите човешки амбиции. Днес, откакто Бог влезе в твоя живот — благодаря Ти, Господи! — смееш се, пееш и носиш усмивката, Обичта и щастието, където и да отидеш.

Мнозина се чувстват нещастни точно защото имат в излишък от всичко. Християните, ако наистина се държат като Божии чеда, ще изпитат несгоди, жега, труд, мраз… Но никога няма да им липсва радостта, защото всичко, което се случва в техния живот е решено или позволено от Бог, който е източникът на истинското щастие.

Пред една панорама на хора без вяра, без надежда; пред мозъци, които се мъчат, на границата на отчаянието, да открият разумен смисъл на живота, ти откри една цел: Бог! Това откритие ще внесе завинаги в твоето съществуване една нова радост, ще те преобрази и ще ти представя всеки ден една необятност от красоти, непознати досега за теб, които разкриват радостния простор на широкия път, водещ към Бога.

Твоето земно щастие се състои в това да постоянстваш във вярата, в моралния начин на живот и в пътя, който Бог ти е начертал.

Благодари на Бога за това, че те е дарил с една дълбока и безшумна радост.

С Бога, мислех си, всеки ден ми изглежда по-привлекателен от другия. Животът ми върви „на отрязъци“. Един ден разглеждам величието на един детайл; друг ден откривам панорама, която преди не съм забелязал… Оттук нататък не зная какво ще се случи с течение на времето.

Освен това разбрах, че Той ме уверява: „Всеки ден твоята радост ще бъде по-голяма, защото ще навлизаш все повече в дивното приключение, в голямата „бъркотия“, в която те поставих. И ще се убедиш, че няма да те изоставя“.

Радостта е резултат от положения труд. С всеки кръг на колелото тя се усилва повече.

Каква неугасваща радост ти носи твоето „отдаване на Бога“!… И какво желание, какво нетърпение трябва да имаш, за да приобщиш всички към твоята радост!

Преглътни с усмивка всичко онова, което те измъчва от любов към Бога.

Оптимизъм? Винаги! Дори и когато изглежда, че нещата вървят зле: може би точно това е моментът да запееш Gloria — Слава, защото ти прибягна към Бога, а от Него не може да ти дойде друго освен добро.

Да се надяваш, не означава да виждаш светлината, а да се довериш със затворени очи на Христос, защото Негова е светлината и Той живее в нея. Той е светлината.

Дълг на всеки християнин е да носи мира и щастието в различните краища на света, чрез един кръстоносен поход на твърдост и радост, който ще трогне и най-студените и покварени сърца и ще ги въздигне към Бога.

Ако отсечеш още в корен признаци на завист и се зарадваш от успехите на другите, няма да загубиш радостта.

Онзи приятел се поинтересува: „Вярно ли е, че си влюбен?“. Останах много учуден и успях само да го попитам от къде е научил това. Призна ми, че го е прочел в погледа, искрящ от радост.

Колко ли радостен блясък са имали очите на Исус, същият, който е светел в очите на Неговата майка, неспособна да сдържи своя възторг. Magnificat anima mea Dominum! — Душата ми величие Господа — е възкликнала тя, защото е носела Бога в утробата си.

О, Майко! Нека и нашата радост както твоята се състои в близкото общение с Бога.