ПРИЯТЕЛСТВО

Когато ти е трудно да извършиш някому услуга, едно служение, помисли, че и той е Божие чедо. Спомни си, че Господ ни e заповядал да се обичаме едни други.

Още повече: навлизай с всеки изминал ден все повече в тази евангелска повеля; не бъди повърхностен. След това — съвсем лесно е — приспособявай всеки миг твоето поведение към тези изисквания.

Живеем толкова забързани, че християнското братолюбие е станало рядко срещано явление в този наш свят, макар и да се проповядва — поне на думи — Христос.

Признавам това. Ти обаче като християнин какво правиш, за да се отъждествиш с Него и да следваш Неговите стъпки? Защото Той ни заповяда да отидем и да проповядваме Неговото учение на всички народи — на всички! — и във всички времена.

В историята винаги е ставало така, че хората са се сплотявали, за да осъществят някоя задача или да споделят обща участ. По-малко ли струва за днешните мъже и жени „единствената участ“ на блажената вечност?

Ти разбра смисъла на приятелството, когато се почувства като пастир на някое малко стадо, изоставено от теб и което сега се стараеш да събереш отново, поставяйки се в услуга на всички.

Не можеш да бъдеш само един пасивен елемент. Трябва да станеш истински приятел с твоите приятели: трябва да им помагаш. Това ще стане преди всичко с твоя личен пример. След това — със съвета и влиянието, което придава близостта.

Въодушеви те този братски и другарски дух, който неочаквано откри. Естествено: това е нещо, за което бе мечтал толкова силно, но никога не беше виждал. Не го бе виждал, защото хората забравят, че са братя на Христос — на този наш любим Брат, който отдаде живота си за другите, за всички и за всеки, без условия.

Ти имаше голямото щастие да срещнеш истински учители — верни приятели, които те научиха безрезервно на всичко онова, което ти пожела да узнаеш. Нямаше нужда да поставяш капани, за да „хванеш“ тяхното знание, защото ти показаха най-лесния път, макар и на тях да им е струвало тежки усилия и страдания да го открият. Сега ти трябва да направиш същото — с този, с онзи, с всички!

Размисли добре и в отговор действай: тези хора, на които си антипатичен, ще престанат да те смятат за такъв, ако осъзнаят, че ги обичаш „сериозно“. Това зависи от теб.

Не е достатъчно да си добър — трябва и да изглеждаш такъв. Какво би казал за един розов храст, който ражда само тръни?

За да бъдат стоплени хладните, е нужно да бъдат заобиколени от огъня на ентусиазма. Мнозина биха могли да извикат: „Не се оплаквайте от моето поведение! Покажете ми пътя, за да изляза от тази ситуация, която толкова ви натъжава!“.

Братският дълг към всички души ще те накара да упражняваш „апостолата на малките неща“, без да бъдеш забелязан: с желанието да служиш така, че да обикнат „пътя“.

Колко е жалка душата на онзи, който пази ревниво един „списък на грешките“!… С такива нещастници е невъзможно да се живее.

Истинското братолюбие не държи сметка нито за „постоянните и необходими“ услуги, които върши, нито забелязва — „всичко търпи“ — грубостите, които понася.

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята „святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични „работи“ и затова си прилепен към твоето „аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.

Смяташ себе си за добър приятел, защото не казваш нито една груба дума. Това е вярно, но не виждам нито едно добро дело като пример, като служение…

Тези приятели са най-лошите.

Първо нараняваш… После, без да оставиш време за реакция, викаш: „Отсега нататък нека има мир между всички нас!“.

Ако започваше с второто, ти никога не би извършил първото.

Недей да сееш плевели като онзи, чиято майка казваше за него: „Опитайте да го представите на Вашите приятели и той ще направи така, че те да се скарат с Вас“.

Не ми изглежда християнска братската любов, с която се хвали онзи твой приятел, който ти казва: „Чух тази или онази грозна клевета по твой адрес. Не се доверявай на никого от твоите най-близки“.

Не ми се струва християнска, защото на този твой „брат“ му липсва благородното възмущение да накара клеветника да замълчи, а след това честно да ти съобщи името му.

Ако няма сили да изисква от себе си подобно поведение, този „брат“ те излага на опасността да останеш сам в живота, подтиквайки те да се съмняваш във всички и да охладиш любовта си към всички.

Ти нямаш дори капка свръхестествен поглед и виждаш в другите само хора с по-добро или по-лошо обществено положение. За душите нито си спомняш, нито правиш нещо. Затова ти липсва великодушие и живееш твърде далеч от Бога с твоята фалшива набожност, макар и да се молиш много.

Божественият Учител съвсем ясно казва: „Идете далеч от Мен, проклети, във вечния огън, защото бях гладен…, бях жаден…, затворник бях… и не ми помогнахте“.

Не е възможно едновременно да обичаш Бога съвършено и да бъдеш ръководен от егоизма — или от безразличието — в отношенията си с ближния.

Истинското приятелство носи със себе си и едно искрено усилие да разберем убежденията на нашите приятели, макар и да не успяваме да ги споделим или възприемем.

Никога не позволявай върху пътя на приятелството да израсне лоша трева. Бъди почтен.

Едно твърдо решение за нашето приятелство: в моите мисли, в моите думи, в моите дела, по отношение на ближния — който и да е той — няма да се държа вече както до сега. Това значи, че няма да пропускам да упражнявам братолюбието и няма да оставям в душата си място за безразличието.

Твоята братска любов трябва да бъде приспособена, съобразена с нуждите на останалите…, а не с твоите.

Божии чеда! Едно състояние, което ни превръща в нещо повече от хора, които се търпят взаимно. Чуй какво казва Христос: „Нарекох ви приятели!“ — ние сме Негови приятели, които като Него отдават живота си едни за други, в героичните моменти и във всекидневното съжителство.

Как можем да искаме да приближим към Святата Църква онзи, който няма нашата вяра, след като види презрението, с което се отнасят помежду си онези, които се наричат Христови последователи?

Привлекателността на твоето любезно отношение трябва да расте количествено и качествено. В противен случай, твоят апостолат ще завърши в една бездейна и затворена група.

С твоето приятелство и с твоята ученост — ще се поправя: с братската любов и с Христовото послание — ти ще подтикнеш мнозина нехристияни да сътрудничат сериозно, за да вършат добро на всички хора.

Записах думите на онзи работник, който, след като взе участие в организираното от теб събиране, каза развълнувано: „Никога не бях чувал да се говори, както тук, за благородство, за честност, за приветливост, за великодушие…“. И заключи удивен: „Сред този материализъм наоколо, това е истинска революция!“.

Всяка душа разбира братския дух, установен от Христос. Да се погрижим да съхраним това учение.

Понякога искаш да се оправдаеш, казвайки, че си разсеян, отнесен; че по характер си студен, резервиран. И прибавяш, че затова не познаваш добре дори хората, с които живееш.

Слушай, това извинение не те оставя спокоен, нали?

Посъветвах те да разгледаш всички подробности от твоя всекидневен живот с един по-свръхестествен поглед. И веднага прибавих: общият живот ти предлага много такива случаи през деня.

Да живееш братска любов, означава да уважаваш възгледите на другите, да се радваш, че вървят към Бога…, без да изискваш да мислят като теб или да се приобщят към теб.

Веднъж ти изложих следното съображение: тези пътища, толкова различни, са успоредни; следвайки своя, всеки ще достигне до Бога… Не губи време в съпоставки и в желания да узнаеш кой достига по-нависоко: това е без значение; важното е всички да достигнем до целта.

Другите са пълни с недостатъци! Добре! Но освен, че съвършените са само в Небето, ти пренебрегваш собствените си недостатъци и въпреки това другите те търпят; нещо повече — уважават те. Това е така, защото те обичат с любовта, която Исус Христос изпитваше към Своите, които имаха толкова недостатъци. Поучи се!

Оплакваш се, че не те разбира… Сигурен съм, че той прави всичко възможно да те разбере. А ти кога ще се постараеш поне малко да го разбереш?

Съгласен съм, допускам, че онази личност се държа зле. Нейното поведение е осъдително и недостойно — не заслужава никаква добра оценка.

„Човешки погледнато, заслужава пълно презрение!“ — добави ти.

Повтарям: разбирам те, но не споделям последното ти твърдение. Животът на онзи нещастен човек е свещен: Христос е умрял, за да го спаси! Щом Той не го презира, как се осмеляваш ти да правиш това?

Ако твоето приятелство се принизява до там, че да те прави съучастник в нечии лоши дела, то се превръща в едно печално съжителство, което не заслужава ни най-малко одобрение.

Вярно е, че животът — сам по себе си ограничен — понякога става труден. Но това ще ти помогне да станеш по-свръхестествен, да виждаш Божия пръст навсякъде. Така ще бъдеш по-човечен и разбран с околните.

Снизходителността е правопропорционална на авторитета. Един обикновен съдия трябва да осъди — макар и отчитайки смекчаващи вината обстоятелства — уличения и признал грешката си престъпник. Върховната власт в една държава понякога дава амнистия и помилване. На разкаялата се душа Бог прощава винаги.

„Чрез вас видях Бог, който забравяше моите безумия и моите оскърбления и ме приемаше с бащинска обич.“ Това написа на своите един разкаял се блуден син от ХХ век, завръщайки се в родната къща.

Струваше ти големи усилия да отдалечиш и да забравиш своите малки грижи, своите лични амбиции — бедни и оскъдни, но здраво вкоренени в теб. В замяна, сега си напълно убеден, че твоята амбиция и твоята грижа са твоите събратя, защото се научи да откриваш в ближния Исус Христос.

„Сто за едно!…“ Как си припомни преди няколко дни за това обещание на нашия Господ?

В братския дух, който се живее сред твоите другари в апостолата, те уверявам, че ще откриеш това „сто за едно“.

Колко страхове и опасности може да отдалечи истинската братска любов, която не споменаваме — иначе бихме я осквернили, — а която проявяваме във всеки малък детайл.

Прибягвай всеки ден с доверие към Дева Мария. Твоята душа и твоят живот ще получат сили от това. Тя ще те допусне до съкровищата, защото „не се е чуло от века някой да е прибягвал към твоето покровителство и да е бил изоставен“.