ДУХОВЕН ЖИВОТ

Получава повече онзи, който настоява от по-близко разстояние. Затова, приближи се до Бога и поеми пътя на светостта.

Обичам да сравнявам духовния живот с дреха, със сватбената премяна, за която говори Евангелието. Нейната тъкан е изградена от всеки един благочестив акт или практика, които като нишки заздравяват основата. И както една дреха само с едно разкъсване загубва своята стойност, дори и всичко останало да е в добро състояние, по същия начин и ти, ако се молиш, ако работиш…, но не се покайваш — или обратното — твоят вътрешен живот не е, така да се каже, завършен.

Да видим кога най-после ще се увериш, че единственият възможен път за теб е да се стремиш сериозно към светостта!

Реши се — не се обиждай — да вземеш Бог насериозно. Това твое лекомислие, ако не се бориш срещу него, може да се превърне в една печална обидна подигравка.

Понякога оставяш твоя лош характер да избухне и това неведнъж се изразява в някаква прекалена твърдост. Друг път — не се стремиш да предразположиш сърцето си така, че да стане приятно жилище за Света Троица… Но винаги оставаш малко надалеч от Христос, когото слабо познаваш.

По този начин ти никога не ще имаш духовен живот.

Iesus Christus, perfectus Deus, perfectus homo“ — „Исус Христос — истински Бог и истински човек.“

Много християни следват Христос, поразени от Неговата Божественост, но забравят, че Той е и човек и така се провалят при упражняването на свръхестествените добродетели — въпреки целия външен арсенал от набожни практики — защото не правят нищо, за да придобият човешките добродетели.

Универсалното лекарство: личната святост! Ето защо светците бяха изпълнени с мир, с радост, със сигурност…

До този момент ти не бе разбрал посланието, което ние, християните, предаваме на другите: тайната красота на духовния живот. Какъв нов свят ще разкриеш пред очите им!

Колко нови неща откри! И все пак, понякога си наивен и смяташ, че си видял всичко, че си в течение на всичко… След това докосваш с ръцете си неповторимото и неизследимо богатство на нашия Господ, който ще ти показва „все по-нови неща“, ако Му отговориш с любов и деликатност. Тогава осъзнаваш, че си едва в началото на пътя, защото светостта се състои в нашето отъждествяване с Бога, с този наш необятен, неизчерпаем Бог.

„Божиите неща“ биват разбрани по-лесно чрез Любовта, отколкото чрез учението. Затова трябва да работиш, да учиш, да приемаш болестта, да бъдеш умерен…, обичайки!

Въпроси за твоето всекидневно изпитване на съвестта: оставих ли да измине някой час, без да общувам с Бога, моя Отец? Общувах ли с Него със синовна обич? Ти можеш!

Нека не се заблуждаваме. Бог не е някаква сянка, някакво далечно същество, което ни е сътворило и след това ни е изоставило; нито пък е някакъв господар, който си заминава и повече не се връща. Макар и да не Го възприемаме чрез сетивата си, Неговото съществуване е много по-истинско от всичко онова, което виждаме и докосваме. Бог е тук, сред нас: присъстващ, жив — Той ни вижда, слуша ни, ръководи ни, вижда и най-незначителните ни постъпки, най-съкровените ни намерения.

Вярваме във всичко това, а живеем така, сякаш Бог не съществува! Защото не намираме за Него нито една мисъл, нито една дума; защото не Му се покоряваме, нито пък се стремим да овладеем плътските страсти; защото не проявяваме любов към Него, нито пък Го обезщетяваме за нанесените обиди…

Нима искаме да продължим да живеем с една мъртва вяра?

Ако ти имаше съзнанието за Божието присъствие, колко „непоправими“ действия би поправил!

Как ще живееш със съзнанието за Божието присъствие, щом само се оглеждаш наоколо си? Приличаш на замаян от лекомислие!

Думата „размишление“ като че ли те плаши. Напомня ти за книги с почернели и остарели корици, ехо от въздишки и молитви, повтаряни машинално… Всичко това обаче, не е размишление.

Да размишляваш означава да разсъждаваш, да обмисляш това, че Бог е твой Баща, а ти — Негово чедо, което се нуждае от помощ. След това — да Му благодариш за онова, което вече ти е дал и за всичко онова, което ще ти даде.

Единственото средство да познаеш Христос, е да имаш близко общение с Него! В Него винаги ще намериш един Баща, един Приятел, един Съветник и един Сътрудник за всяка една благородна дейност от всекидневния ти живот.

Така, общувайки с Него, в теб ще се роди Обичта.

Ти редовно присъстваш на уроците само за да придобиеш от тях някакво познание… твърде ограничено, а защо не си толкова редовен и в общуването с Божествения Учител, който винаги желае да ти предаде познанието за духовния живот, което е вечно в своята същност и характер?

Какво представлява човекът или най-значителната награда на тази земя в сравнение с Исус Христос, който винаги те очаква?

Краткото всекидневно размишление, което е едно приятелско общуване с Бога е присъщо на хората, които знаят да оползотворят своя живот; на съзнателните християни, които живеят предано и вярно.

Влюбените никога не успяват да си кажат сбогом: те винаги остават заедно. А ние обичаме ли така нашия Господ?

Не си ли виждал как онези, които се обичат, полагат грижи за своята външност, за да се харесат и да се представят добре? Ето така и ти трябва да поддържаш и украсяваш душата си.

Благодатта действа по обичайния начин както природата: постепенно. Не можем да изпреварим действието на благодатта. Доколкото зависи от нас обаче, сме длъжни да подготвим почвата и да сътрудничим, когато Бог ни я даде.

Необходимо е душите да бъдат отправени към височините, да бъдат устремени към Христовия идеал; да бъдат доведени до крайния предел, без отстъпки и половинчатости, без да се забравя, че светостта не изисква предимно физически усилия.

Разпали твоето свято нетърпение…, но не губи търпението.

Питаш ме: „Да отговориш на Божествената благодат въпрос на справедливост ли е… или на великодушие?“.

— На Любов!

Казваш: „Житейските проблеми нахлуват в ума ми в най-неподходящия момент“.

Точно затова ти препоръчах да се стараеш да отделяш време за вътрешно самовглъбяване… и да пазиш външните и вътрешни сетива.

„Остани с нас, защото денят преваля…“ Молбата на Клеопа и на неговия другар бе изслушана.

Колко жалко, ако ние не съумеем „да задържим“ минаващия Исус! Наистина, жалко, ако не Го помолим да остане с нас!

Препоръчах ти всеки ден да отделяш няколко минути за четене на Новия Завет. Да се потопиш в съдържанието на всяка сцена и да участваш в нея като едно от главните действащи лица. Това ще ти послужи да въплътиш, „да изиграеш“ Евангелието в твоя живот и да помогнеш на другите „да го изиграят“.

Преди ти се „забавляваше“ много. Но сега, когато носиш в себе си Христос, целият твой живот се изпълни с чистосърдечие и радост от общението с другите. Ето защо ги привличаш.

Общувай по-често с Него, за да достигнеш до всички.

Работи внимателно! Действай така, че докато покачваш духовната температура на околната среда, твоята да не спадне.

Свикни да разказваш на Бога всичко.

Не виждаш ли как много твои другари умеят да показват голяма деликатност и внимание при общуването с лицата, които обичат: годеницата, съпругата, децата, семейството?

Кажи им — и го изискай от себе си — че Господ заслужава не по-малко, а е толкова пренебрегван! Посъветвай ги също да продължават с тази деликатност и внимание, но с Христос и чрез Христос, и те ще достигнат, дори още тук на земята, едно щастие, за което не са и мечтали.

Господ пося в душата ти добри семена. И за тази сеитба на вечен живот, Той си послужи с мощното средство на молитвата. Защото не можеш да отречеш, че много пъти, стоейки пред Дарохранителницата, лице в лице с Него, ти чу в дъното на душата си, че Той иска да Му се посветиш, че трябва да оставиш всичко… Ако сега го отречеш, ти си един жалък предател; а, ако си забравил, значи си неблагодарник.

Той си послужи също — не се съмнявай в това, както не се съмняваше досега — със съветите и свръхестествените внушения на твоя духовен наставник, който настоятелно ти повтаряше думи, които не бива да оставяш да се заличат. В началото си послужи — пак, за да внесе добро семе в душата ти — с онзи благороден и искрен приятел, който ти каза силни истини, изпълнени с Божията Любов.

С наивно учудване обаче, откри, че врагът е посял плевели в душата ти. И продължава да ги сее, докато ти спокойно спиш и оставяш духовния си живот да губи сили. — Тази е единствената причина, поради която откриваш отново в душата си отровни треви — светски — които понякога изглежда, че ще задушат зърното добра пшеница, което си получил…

Откъсни ги веднъж завинаги! Божията благодат ти е достатъчна. Не се страхувай, че ще оставят празно място или рана. Господ ще хвърли там Своите нови семена: Любовта към Бога, братолюбието, апостолския устрем… И след време, не ще остане и най-малка следа от плевелите, ако сега, когато му е времето, ги изкорениш напълно; а най-добре, ако не спиш и пазиш през нощта твоята нива.

Щастливи са онези добри души, които, чувайки да се говори за Христос — а Той ни говори постоянно, — веднага Го признават за Пътя, Истината и Живота!

Знаеш отлично, че когато не споделяме това щастие, то е защото ни е липсвало решението да Го следваме.

Още веднъж почувства Христос съвсем близо. И още веднъж разбра, че трябва да правиш всичко за Него.

Приближи се повече до нашия Господ… Повече! За да стане твой приятел, твой довереник, твой водач.

Казваш, че с всеки изминал ден ти се струва, че си все повече съединен с Бога. В такъв случай, всеки ден ще бъдеш все по-близо до твоите събратя.

До този момент преди да срещнеш Христос, ти искаше да вървиш в твоя живот с отворени очи, за да разбереш всичко. Сега вървиш с ведър поглед, за да видиш заедно с Него онова, което наистина е интересно за теб.

Когато някой води духовен живот, той прибягва към Бога във всяко затруднение със същата естественост, с която кръвта блика от раната.

„Това е Моето тяло…“ Исус принесе Себе си в жертва, скрит под вида на хляб. Сега Той е там, присъстващ със своята Плът и Кръв, със своята Душа и Божественост: както в онзи ден, когато св. ап. Тома постави пръста си в пресветите Му рани.

Въпреки това в много случаи ти Го заобикаляш отдалеч, без дори да Му отправиш един кратък поздрав от елементарна учтивост, както би направил с всеки познат, когото срещнеш на улицата.

Твоята вяра е много по-слаба от тази на св. ап. Тома!

Ако бяха затворили някой твой близък приятел, за да освободят теб, не би ли отишъл да го посетиш, за да поговориш малко с него, да му занесеш подарък, приятелска топлина, утеха?… А, ако този разговор със затворника би ти послужил да се избавиш от някое зло и да получиш някое добро…, би ли го пренебрегнал? А, ако вместо за някой твой приятел, се отнасяше за собствения ти баща или брат?

Какво чакаш още?

Христос остана в Светата евхаристия за нас! За да ни държи за ръка, да ни подкрепя, да ни води. А любовта се заплаща единствено с любов.

Как тогава да не прибягваме към Дарохранителницата всеки ден, дори и само за няколко минути, за да Му поднесем нашите поздрави и нашата синовна и братска обич?

Видя ли тази сцена? Някакъв сержант или лейтенант с ограничена власт… Насреща му се задава добре сложен новобранец, несравнимо по-изряден от офицерите. Следва поздрав, чийто отговор не закъснява.

Виж каква разлика! От Дарохранителницата на онази Църква Христос — истински Бог и истински Човек, умрял на Кръста за теб, даващ ти всички блага, от които се нуждаеш — се задава насреща ти. А ти отминаваш, без да се замислиш.

Твоето всекидневно посещение… Не ме учудват думите ти: „Започвам да обичам до полуда светлината на Дарохранител ницата“.

Нека не ти липсват всеки ден едно „Исусе, обичам те!“ и поне едно духовно причастяване, за да обезщетиш Христос за всички осквернения и светотатства, които Той е принуден да търпи, оставайки с нас.

Нима онези, които се обичат, не се поздравяват и не се отнасят сърдечно едни с други? Нека поздравяваме и ние — няколко пъти през деня — Христос, Дева Мария и св. Йосиф, а също и нашия Ангел Пазител.

Поддържай в себе си жарка набожност към нашата небесна Майка. Тя умее да отговаря с нежност на почитанията, които ѝ отправяме.

Освен това, ако всекидневно казваш с дух и вяра и обич Святата броеница, Дева Мария ще поеме задължението да те отведе далеч напред по пътя на своя Син.

Как бихме издържали във всекидневната борба без помощта на нашата небесна Майка? Търсиш ли тази помощ постоянно?

Нашият Ангел Пазител ни съпровожда винаги като свидетел от голям ранг. По време на частния съд на душата ти, той ще напомни за вниманието, което си проявил към нашия Господ през твоя живот. И не само това — когато се почувстваш погубен поради ужасните обвинения на врага, твоят Ангел ще представи тези съкровени пориви — може би забравени и от самия теб — тези прояви на любов, които си посветил на Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.

Затова, никога не забравяй твоя Ангел Пазител и този Божий служител не ще те изостави нито сега, нито в решаващия миг.

Преди когато се причастяваше, ти беше твърде студен: обръщаше твърде малко внимание на нашия Господ: всяка дреболия те разсейваше. Откакто обаче започна да мислиш — в твоя личен разговор с Бога — за присъствието на Ангелите, твоето отношение се промени. „Дано не ме виждат така!“ — повтаряше си наум…

И виж как, със силата на това „какво ще си кажат“ — този път добронамерено — ти напредна в Обичта.

Когато виждаш, че сърцето ти е сухо, без да знаеш какво да кажеш, прибягвай с доверие към св. Дева Мария. Кажи ѝ: О, моя Непорочна Майко, застъпи се за мен!

Ако я призоваваш с вяра, Тя ще ти помогне да вкусиш — сред цялата тази сухота — близостта на Бога.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език