СМИРЕНИЕ

„Молитвата“ е смирението на човека, който признава своето дълбоко нищожество и величието на Бога, към когото се обръща и комуто се покланя, очаквайки всичко от Него и нищо от себе си.

„Вярата“ е смирението на разума, който се отказва от собственото съждение и коленичи пред мнението и авторитета на Църквата.

„Послушанието“ е смирението на волята, която се покорява на чуждата воля, заради Бога.

„Целомъдрието“ е смирението на плътта, която се подчинява на духа.

„Умъртвяването на плътските страсти“ е смирението на сетивата.

„Покаянието“ е смирението на всички страсти, принесени в жертва на Бог.

Смирението е истинският път за напредъка в духовната борба.

Много е важно да признаеш, че си нищожен пред Бога, защото действително е така.

„Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце…“ Исусовото смирение!… Какъв урок за теб, който си един прост инструмент, направен от кал! Той — в Своето милосърдие — те въздигна, карайки да блестят в твоята низост, неоснователно възхвалявана, слънчевите лъчи на благодатта. И колко пъти ти прикриваше своята гордост зад претенциите за достойнството, за справедливост!… И колко случаи да се поучиш от Божествения Учител пренебрегна, не умеейки да виждаш свръхестественото в тях!

Тези депресии, резултат от това, че сам виждаш или че други разкриват недостатъците ти, са безпричинни…

Измоли истинското смирение!

Нека ти припомня някои по-важни и очевидни признаци на липса на смирение:

— да мислиш, че това, което правиш или казваше направено или казано по-добре от казаното или направеното от другите;

— да искаш да си винаги победител;

— да спориш без доводи или когато ги имаш, да настояваш упорито и твърдоглаво;

— да даваш мнението си, без да те молят за това и без да го изисква братската любов;

— да презираш становището на другите;

— да не смяташ всички свои дарове и качества като получени на заем;

— да не се признаваш за недостоен за всякакъв вид почит и уважение; недостоен дори за земята върху, която вървиш и за вещите, които притежаваш;

— да се изтъкваш за пример в разговорите;

— да говориш лошо за себе си с цел да си съставят добро мнение за теб и да те разубеждават;

— да се оправдаваш, когато те порицават;

— да укриваш от духовния наставник някоя унизителна грешка, за да не загуби доброто си мнение за теб;

— да слушаш с удоволствие хвалбите или да се радваш, че са говорили добре за теб;

- да те боли, че други са по-уважавани от теб;

- да отказваш да вършиш неприятна работа;

- да се стараеш или да желаеш да изпъкнеш;

- да вмъкваш по време на разговор думи на самовъзхвала или да демонстрираш своята честност, интелект, способности, професионален престиж;

- да се срамуваш, че ти липсват някои материални блага…

Да бъдеш смирен, не означава да се терзаеш или да се страхуваш.

Да избягваме това фалшиво смирение, което се нарича търсене на удобство.

Петър Му казва: „Господи! Ти ли ще ми умиеш нозете?“. А Исус отговаря: „Това, което правя, сега не можеш да го разбереш; по-късно ще разбереш“. Петър настоява: „Няма да умиеш нозете ми до века!“. Исус му отвръща: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене“. Симон Петър се предава: „Господи, не само нозете, но и ръцете и главата“.

На призива за едно пълно отдаване, съвършено, без колебания, често пъти противопоставяме една фалшива скромност, като Петровата… Де да имахме и ние сърца като Апостола: св. Петър не позволява на никого да обича Исус повече от него. Тази любов го кара да реагира така: ето ме тук, умий ми ръцете, главата, нозете! Очисти ме от всичко, защото искам да ти се предам безусловно!

Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: „Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е „морал на роби…“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.

Съзнанието за твоята греховна природа — себепознанието — ще ти помогне да реагираш по свръхестествен начин — запазвайки радостта и мира в душата — когато се сблъскаш с унижението, с презрението и с клеветата…

В тези случаи, след като кажеш: „Господи, да бъде волята Ти!“ (fiat), разсъждавай така: „Само това ли е казал по мой адрес? Вижда се, че не ме познава, иначе не би бил толкова кратък“. Уверен, че заслужаваш по-лошо отношение, ще се почувстваш благодарен към тази личност и онова, което би накарало другите да страдат, ще те зарадва.

Колкото по-нависоко е поставена статуята, толкова по-остър и опасен е после ударът при падането.

Прибягвай към духовното наставничество с все по-голямо смирение и с постоянство, което също е смирение.

Мисли — и няма да сгрешиш, защото в случая Бог ти говори — че си като малко, чистосърдечно дете, което малко по малко учат да говори, да чете, да разпознава цветята и птиците, да изживява радостите и скърбите, да внимава къде върви.

„Оставам си едно бедно създание“ — ми каза ти.

Преди обаче да го установиш, премина през някои неприятни моменти! Сега, след обичайните кризи свикваш да се усмихваш и да подновяваш своята борба с нарастваща радост.

Ако си добре предразположен, ако си смирен, ще забележиш, че винаги се научава нещо ново… Случва се в живота и най-мъдрите да имат нещо да научат, дори до края на житейския си път; иначе престават да бъдат мъдри.

О, мой добри Исусе! Ако трябва да бъда апостол, необходимо е да ме направиш много смирен.

Слънцето облива в светлина всичко, което докосва. Господи, изпълни ме с Твоето сияние, обожестви ме: да се отъждествя с върховната Ти Воля, за да стана инструмента, който Ти е нужен… Дай ми Твоето силно желание за самопринизяване, което Те накара да се родиш беден, да работиш без почести, да умреш позорно, пронизан с гвоздеи върху дървото, и да останеш в Дарохранителницата.

Помогни ми да опозная себе си и да позная Тебе. Така никога няма да изгубя от очи своето нищожество.

Само глупавите са твърдоглави, много глупавите — много твърдоглави.

Не забравяй, че в човешките неща другите също могат да имат право: виждат същия проблем, който и ти виждаш, но от друга позиция, в друга светлина, в други светлосенки, в други очертания.

Само за въпроси относно вярата и морала, съществува един неоспорим критерий: този на нашата Майка — Църквата.

Колко хубаво е да умееш да се поправяш!… И колко малко са онези, които усвояват тази наука!

Преди да си изгубил братолюбието, отстъпи: не се съпротивлявай — ако е възможно…Бъдисмирен като тревата,оставяща се да я мачкат, без да различава крака, който я тъпче.

Обръщането се постига чрез смирeномъдрието по пътя на самопринизяването.

Ти ми казваше: „Трябва да обезглавя това „аз!“…“. Колко е трудно обаче, нали?

Често е необходимо да се самопринуждаваме към смиреномъдрие, за да можем смело да кажем на Христос: „Serviam“ — „Ще служа!“.

„Помни, човече, че си прах…“ Щом си прах, защо ти е неприятно, че те тъпчат?

Чрез смиреномъдрието се отива навсякъде… и преди всичко в Небето.

Сигурен път на смирение е да размишляваме, че макар и да ни липсват талант, слава, богатства, можем да бъдем полезни инструменти, ако прибягваме към Светия Дух, за да ни даде Своите дарове.

Апостолите, въпреки че са били наставлявани от Исус в продължение на три години, са избягали поради страх от Христовите врагове. И все пак, след Петдесетница са се оставили да бъдат бичувани и затворени и са завършили своето служение с отдаването на живота като свидетелство на тяхната вяра.

Вярно е, че никой не може да бъде сигурен, че ще постоянства докрай… Но тази неувереност е още един повод за смирение и очевидно доказателство за нашата свободна воля.

Макар че си толкова незначителен, Бог си служи с теб и продължава да си служи в плодотворните начинания за Неговата слава.

Не се възгордявай. Помисли: какво би казал за себе си един инструмент от стомана или желязо, който майсторът използва, за да изработи накити от злато и скъпоценни камъни?

Кое струва повече: един килограм злато или един килограм мед?… Но въпреки това, в много случаи медта служи повече и по-добре от златото.

Твоето призвание — Божият зов — е да ръководиш, да увличаш, да служиш, да бъдеш лидер. Ако поради фалшиво или зле разбрано смирение се изолираш в ъгълчето си, ти изоставяш своето задължение на божествен инструмент.

Когато Христос си служи с теб, за да излее Своята благодат в душите, спомни си, че не си друго, а опаковката на подаръка: един лист хартия, който късат и изхвърлят.

„Quia respexit humilitatem ancillae suae“— „Защото погледна на смирението на

Своята рабиня…“

— Всеки ден все повече се убеждавам, че истинското смирение е свръхестествената основа на всички добродетели!

Моли Дева Мария, за да ни научи да вървим по тази пътека.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език