”Молитвата“ е смирението на човека, който признава своето дълбоко нищожество и величието на Бога, към когото се обръща и комуто се покланя, очаквайки всичко от Него и нищо от себе си.

”Вярата“ е смирението на разума, който се отказва от собственото съждение и коленичи пред мнението и авторитета на Църквата.

”Послушанието“ е смирението на волята, която се покорява на чуждата воля, заради Бога.

”Целомъдрието“ е смирението на плътта, която се подчинява на духа.

”Умъртвяването на плътските страсти“ е смирението на сетивата.

”Покаянието“ е смирението на всички страсти, принесени в жертва на Бог.

Смирението е истинският път за напредъка в духовната борба.

Много е важно да признаеш, че си нищожен пред Бога, защото действително е така.

”Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце...“ Исусовото смирение!... Какъв урок за теб, който си един прост инструмент, направен от кал! Той — в Своето милосърдие — те въздигна, карайки да блестят в твоята низост, неоснователно възхвалявана, слънчевите лъчи на благодатта. И колко пъти ти прикриваше своята гордост зад претенциите за достойнството, за справедливост!... И колко случаи да се поучиш от Божествения Учител пренебрегна, не умеейки да виждаш свръхестественото в тях!

Тези депресии, резултат от това, че сам виждаш или че други разкриват недостатъците ти, са безпричинни...

Измоли истинското смирение!

Нека ти припомня някои по-важни и очевидни признаци на липса на смирение:

— да мислиш, че това, което правиш или казваше направено или казано по-добре от казаното или направеното от другите;

— да искаш да си винаги победител;

— да спориш без доводи или когато ги имаш, да настояваш упорито и твърдоглаво;

— да даваш мнението си, без да те молят за това и без да го изисква братската любов;

— да презираш становището на другите;

— да не смяташ всички свои дарове и качества като получени на заем;

— да не се признаваш за недостоен за всякакъв вид почит и уважение; недостоен дори за земята върху, която вървиш и за вещите, които притежаваш;

— да се изтъкваш за пример в разговорите;

— да говориш лошо за себе си с цел да си съставят добро мнение за теб и да те разубеждават;

— да се оправдаваш, когато те порицават;

— да укриваш от духовния наставник някоя унизителна грешка, за да не загуби доброто си мнение за теб;

— да слушаш с удоволствие хвалбите или да се радваш, че са говорили добре за теб;

- да те боли, че други са по-уважавани от теб;

- да отказваш да вършиш неприятна работа;

- да се стараеш или да желаеш да изпъкнеш;

- да вмъкваш по време на разговор думи на самовъзхвала или да демонстрираш своята честност, интелект, способности, професионален престиж;

- да се срамуваш, че ти липсват някои материални блага...

Да бъдеш смирен, не означава да се терзаеш или да се страхуваш.

Да избягваме това фалшиво смирение, което се нарича търсене на удобство.

Петър Му казва: ”Господи! Ти ли ще ми умиеш нозете?“. А Исус отговаря: ”Това, което правя, сега не можеш да го разбереш; по-късно ще разбереш“. Петър настоява: ”Няма да умиеш нозете ми до века!“. Исус му отвръща: ”Ако не те умия, нямаш дял с Мене“. Симон Петър се предава: ”Господи, не само нозете, но и ръцете и главата“.

На призива за едно пълно отдаване, съвършено, без колебания, често пъти противопоставяме една фалшива скромност, като Петровата... Де да имахме и ние сърца като Апостола: св. Петър не позволява на никого да обича Исус повече от него. Тази любов го кара да реагира така: ето ме тук, умий ми ръцете, главата, нозете! Очисти ме от всичко, защото искам да ти се предам безусловно!

Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: ”Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е ”морал на роби...“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.

Съзнанието за твоята греховна природа — себепознанието — ще ти помогне да реагираш по свръхестествен начин — запазвайки радостта и мира в душата — когато се сблъскаш с унижението, с презрението и с клеветата...

В тези случаи, след като кажеш: ”Господи, да бъде волята Ти!“ (fiat), разсъждавай така: ”Само това ли е казал по мой адрес? Вижда се, че не ме познава, иначе не би бил толкова кратък“. Уверен, че заслужаваш по-лошо отношение, ще се почувстваш благодарен към тази личност и онова, което би накарало другите да страдат, ще те зарадва.

Колкото по-нависоко е поставена статуята, толкова по-остър и опасен е после ударът при падането.

Прибягвай към духовното наставничество с все по-голямо смирение и с постоянство, което също е смирение.

Мисли — и няма да сгрешиш, защото в случая Бог ти говори — че си като малко, чистосърдечно дете, което малко по малко учат да говори, да чете, да разпознава цветята и птиците, да изживява радостите и скърбите, да внимава къде върви.

”Оставам си едно бедно създание“ — ми каза ти.

Преди обаче да го установиш, премина през някои неприятни моменти! Сега, след обичайните кризи свикваш да се усмихваш и да подновяваш своята борба с нарастваща радост.

Ако си добре предразположен, ако си смирен, ще забележиш, че винаги се научава нещо ново... Случва се в живота и най-мъдрите да имат нещо да научат, дори до края на житейския си път; иначе престават да бъдат мъдри.

О, мой добри Исусе! Ако трябва да бъда апостол, необходимо е да ме направиш много смирен.

Слънцето облива в светлина всичко, което докосва. Господи, изпълни ме с Твоето сияние, обожестви ме: да се отъждествя с върховната Ти Воля, за да стана инструмента, който Ти е нужен... Дай ми Твоето силно желание за самопринизяване, което Те накара да се родиш беден, да работиш без почести, да умреш позорно, пронизан с гвоздеи върху дървото, и да останеш в Дарохранителницата.

Помогни ми да опозная себе си и да позная Тебе. Така никога няма да изгубя от очи своето нищожество.

Само глупавите са твърдоглави, много глупавите — много твърдоглави.

Не забравяй, че в човешките неща другите също могат да имат право: виждат същия проблем, който и ти виждаш, но от друга позиция, в друга светлина, в други светлосенки, в други очертания.

Само за въпроси относно вярата и морала, съществува един неоспорим критерий: този на нашата Майка — Църквата.

Колко хубаво е да умееш да се поправяш!... И колко малко са онези, които усвояват тази наука!

Преди да си изгубил братолюбието, отстъпи: не се съпротивлявай — ако е възможно...Бъдисмирен като тревата,оставяща се да я мачкат, без да различава крака, който я тъпче.

Обръщането се постига чрез смирeномъдрието по пътя на самопринизяването.

Ти ми казваше: ”Трябва да обезглавя това ”аз!“...“. Колко е трудно обаче, нали?

Често е необходимо да се самопринуждаваме към смиреномъдрие, за да можем смело да кажем на Христос: ”Serviam“ — ”Ще служа!“.

”Помни, човече, че си прах...“ Щом си прах, защо ти е неприятно, че те тъпчат?

Чрез смиреномъдрието се отива навсякъде... и преди всичко в Небето.

Сигурен път на смирение е да размишляваме, че макар и да ни липсват талант, слава, богатства, можем да бъдем полезни инструменти, ако прибягваме към Светия Дух, за да ни даде Своите дарове.

Апостолите, въпреки че са били наставлявани от Исус в продължение на три години, са избягали поради страх от Христовите врагове. И все пак, след Петдесетница са се оставили да бъдат бичувани и затворени и са завършили своето служение с отдаването на живота като свидетелство на тяхната вяра.

Вярно е, че никой не може да бъде сигурен, че ще постоянства докрай... Но тази неувереност е още един повод за смирение и очевидно доказателство за нашата свободна воля.

Макар че си толкова незначителен, Бог си служи с теб и продължава да си служи в плодотворните начинания за Неговата слава.

Не се възгордявай. Помисли: какво би казал за себе си един инструмент от стомана или желязо, който майсторът използва, за да изработи накити от злато и скъпоценни камъни?

Кое струва повече: един килограм злато или един килограм мед?... Но въпреки това, в много случаи медта служи повече и по-добре от златото.

Твоето призвание — Божият зов — е да ръководиш, да увличаш, да служиш, да бъдеш лидер. Ако поради фалшиво или зле разбрано смирение се изолираш в ъгълчето си, ти изоставяш своето задължение на божествен инструмент.

Когато Христос си служи с теб, за да излее Своята благодат в душите, спомни си, че не си друго, а опаковката на подаръка: един лист хартия, който късат и изхвърлят.

”Quia respexit humilitatem ancillae suae“— ”Защото погледна на смирението на

Своята рабиня...“

— Всеки ден все повече се убеждавам, че истинското смирение е свръхестествената основа на всички добродетели!

Моли Дева Мария, за да ни научи да вървим по тази пътека.