СТРАДАНИЕ

Накара ме да забележа, че някои сцени от живота на Исус те вълнуват по-силно: когато общува с хората…, когато носи мир и здраве на онези, чиито души и тела се разкъсват от болка… Настояваше, че се въодушевяваш, виждайки Го да изцелява проказата, да възвръща зрението, да оздравява парализирания при къпалнята Витезда: онзи беден човек, за когото никой не си спомняше. Тогава Той ти изглеждаше толкова човешки, така достъпен!

Да…, Исус е все същият, както в онова време.

Ти молеше Бог да те остави да пострадаш малко за Него. Но когато идва моментът на страданието по толкова нормален начин — трудности и проблеми в семейството… или хилядите дреболии от всекидневния живот — ти е много трудно да видиш зад всичко това Христос. Разтвори покорно ръцете си за тези гвоздеи… и твоята болка ще се превърне в радост.

Не се оплаквай, ако страдаш. Полират онзи камък, който ценят, който има стойност. Боли ли те?

Остави се с благодарност да бъдеш рязан, защото Бог те взе в ръцете си като диамант… Никой не обработва така грубия чакъл.

Онези, които малодушно избягват страданието, имат материал за размисъл, виждайки с какъв ентусиазъм други души прегръщат болката.

Не са малко мъжете и жените, които знаят да страдат по християнски. Да последваме техния пример.

Ти се оплакваш?… И ми обясняваш, сякаш имаш право: едно убождане!… Още едно!… А не си ли даваш сметка, че е глупаво

да се учудваш от факта, че розите имат тръни?

Нека продължа да ти говоря поверително, както правех досега: стига ми едно Разпятие пред мен, за да не смея да споменавам моите страдания… И не ми е трудно да добавя, че съм страдал много и винаги с усмивка на уста.

Не те разбират?… Той беше Истината и Светлината, но дори и Неговите не Го разбраха. Както много пъти съм те карал да забележиш, спомни си думите на Христос: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“.

За Божиите чеда противоречията и клеветите са като раните, получени от войниците на бойното поле.

Говорят и злословят против теб… Доброто име — какво значение има то? Във всеки случай, не изпитвай нито срам, нито болка за себе си, а за тях: за онези, които те обиждат.

Понякога не искат да разберат. Приличат на слепци… Друг път обаче ти си този, който не успява да ги убеди. Поправи се!

Не е достатъчно да имаш право. Нужно е повече — да направиш така, че да го зачитат… и другите да желаят да го признаят.

И въпреки всичко, възвестявай истината всеки път, когато е необходимо, без да те спира това „какво ще кажат“.

Ако посещаваш школата на Божествения Учител, не се учудвай, че трябва да се измъчваш и от неразбирането на много, много души, които биха могли да ти окажат голяма помощ, правейки само минималното усилие да те разберат.

Не си го тормозил физически… Но много пъти си го пренебрегвал. Гледал си на него с безразличие, като чужд човек. Малко ли ти се струва това?

Онези, които преследват, без да искат, карат другите да се осветят… Но горко на такива „осветители“!

На земята често ни се отблагодаряват със злословия.

Има душѝ, които сякаш се стремят да си изнамират страдания, изтезавайки се чрез въображението.

После, когато ги застигнат мъките и истинските противоречия, не могат да стоят, както св. Дева Мария, в подножието на Кръста, с поглед, съсредоточен в нейния Син.

Жертва, жертва! Вярно е, че да следваш Исус Христос — това го каза Той самият — означава да понесеш Кръста. Но не ми е приятно да слушам душите, обичащи Господа, да говорят толкова за кръстове и лишения. Защото, когато е налице любовта, жертвата е желана — дори и да коства много — и кръстът се превръща в Светия Кръст.

Душата, която умее да обича и да се отдава по този начин, се изпълва с радост и мир. Тогава защо да настояваме за „жертва“, като че ли търсим утеха, ако Христовият кръст — който е твоят живот — те прави щастлив?

Колко нерви и истерии биха се избегнали, ако — съгласно християнското учение — се научим наистина да живеем като християни: обичайки Бога и приемайки несполуките като един благослов, получен от Неговата ръка!

Не отминавай чуждата мъка с безразличие. Този човек — роднина, приятел, колега…, този непознат — е твой брат.

Спомни си Евангелския разказ, който толкова пъти си чел с болка: дори и близките на Исус не вярваха в Него. Постъпвай така, че тази сцена да не се повтаря.

Представи си, че на земята не съществува нищо друго освен теб и Бог.

Така ще понасяш по-леко мъките и униженията… И накрая ще извършиш нещата, които Бог желае и то както Той ги желае.

Онзи болен човек, изпълнен с усърдие за спасението на душите, казваше: „Понякога тялото малко протестира, оплаква се. Аз обаче, се старая да превърна и тези „жалби“ в усмивки, защото се оказват много резултатни“.

Той страдаше от една неизлечима болест, която ограничаваше неговата дейност. И въпреки това, ме уверяваше с радост: „Болестта се отнася добре с мен, обичам я все повече. Ако ми бяха дали възможност да избирам, стотици пъти бих желал да се родя така!“.

Исус стигна до Кръста след като се бе подготвял години — през целия Свой Живот!

Ако Неговите ученици, действително искат да Му подражават, трябва да преобразят съществуването си в съизкупление от Любов чрез едно активно и пасивно себеотрицание.

Кръстът е навсякъде и идва, когато е най-малко очакван. — Но не забравяй, че обикновено началото на Кръста и началото на неговото въздействие вървят ръка за ръка.

Христос — Вечният Свещеник — винаги благославя с Кръста.

„Cor Mariae perdolentis, miserere nobis!“ — „Прискърбно Сърце Мариино, смили се над нас!“ Призовавай св. Дева Мария смело и с твърдото решение да се присъединиш към нейното страдание, за да обезщетиш Бог за твоите грехове и за греховете, извършени от хората през всички времена.

Помоли я също — за всяка една душа — това нейно страдание да увеличи у нас отвращението от греха и да се научим да обичаме, като начин за изкупване, физическите или морални страдания от ежедневието.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език