Josemaría Escrivá Obras
233

Накара ме да забележа, че някои сцени от живота на Исус те вълнуват по-силно: когато общува с хората..., когато носи мир и здраве на онези, чиито души и тела се разкъсват от болка... Настояваше, че се въодушевяваш, виждайки Го да изцелява проказата, да възвръща зрението, да оздравява парализирания при къпалнята Витезда: онзи беден човек, за когото никой не си спомняше. Тогава Той ти изглеждаше толкова човешки, така достъпен!

Да..., Исус е все същият, както в онова време.


234

Ти молеше Бог да те остави да пострадаш малко за Него. Но когато идва моментът на страданието по толкова нормален начин — трудности и проблеми в семейството... или хилядите дреболии от всекидневния живот — ти е много трудно да видиш зад всичко това Христос. Разтвори покорно ръцете си за тези гвоздеи... и твоята болка ще се превърне в радост.


235

Не се оплаквай, ако страдаш. Полират онзи камък, който ценят, който има стойност. Боли ли те?

Остави се с благодарност да бъдеш рязан, защото Бог те взе в ръцете си като диамант... Никой не обработва така грубия чакъл.


236

Онези, които малодушно избягват страданието, имат материал за размисъл, виждайки с какъв ентусиазъм други души прегръщат болката.

Не са малко мъжете и жените, които знаят да страдат по християнски. Да последваме техния пример.


237

Ти се оплакваш?... И ми обясняваш, сякаш имаш право: едно убождане!... Още едно!... А не си ли даваш сметка, че е глупаво

да се учудваш от факта, че розите имат тръни?


238

Нека продължа да ти говоря поверително, както правех досега: стига ми едно Разпятие пред мен, за да не смея да споменавам моите страдания... И не ми е трудно да добавя, че съм страдал много и винаги с усмивка на уста.


239

Не те разбират?... Той беше Истината и Светлината, но дори и Неговите не Го разбраха. Както много пъти съм те карал да забележиш, спомни си думите на Христос: ”Ученикът не е по-горен от Учителя си“.


240

За Божиите чеда противоречията и клеветите са като раните, получени от войниците на бойното поле.


241

Говорят и злословят против теб... Доброто име — какво значение има то? Във всеки случай, не изпитвай нито срам, нито болка за себе си, а за тях: за онези, които те обиждат.


242

Понякога не искат да разберат. Приличат на слепци... Друг път обаче ти си този, който не успява да ги убеди. Поправи се!


243

Не е достатъчно да имаш право. Нужно е повече — да направиш така, че да го зачитат... и другите да желаят да го признаят.

И въпреки всичко, възвестявай истината всеки път, когато е необходимо, без да те спира това ”какво ще кажат“.


244

Ако посещаваш школата на Божествения Учител, не се учудвай, че трябва да се измъчваш и от неразбирането на много, много души, които биха могли да ти окажат голяма помощ, правейки само минималното усилие да те разберат.


245

Не си го тормозил физически... Но много пъти си го пренебрегвал. Гледал си на него с безразличие, като чужд човек. Малко ли ти се струва това?


246

Онези, които преследват, без да искат, карат другите да се осветят... Но горко на такива ”осветители“!


247

На земята често ни се отблагодаряват със злословия.


248

Има душѝ, които сякаш се стремят да си изнамират страдания, изтезавайки се чрез въображението.

После, когато ги застигнат мъките и истинските противоречия, не могат да стоят, както св. Дева Мария, в подножието на Кръста, с поглед, съсредоточен в нейния Син.


249

Жертва, жертва! Вярно е, че да следваш Исус Христос — това го каза Той самият — означава да понесеш Кръста. Но не ми е приятно да слушам душите, обичащи Господа, да говорят толкова за кръстове и лишения. Защото, когато е налице любовта, жертвата е желана — дори и да коства много — и кръстът се превръща в Светия Кръст.

Душата, която умее да обича и да се отдава по този начин, се изпълва с радост и мир. Тогава защо да настояваме за ”жертва“, като че ли търсим утеха, ако Христовият кръст — който е твоят живот — те прави щастлив?


250

Колко нерви и истерии биха се избегнали, ако — съгласно християнското учение — се научим наистина да живеем като християни: обичайки Бога и приемайки несполуките като един благослов, получен от Неговата ръка!


251

Не отминавай чуждата мъка с безразличие. Този човек — роднина, приятел, колега..., този непознат — е твой брат.

Спомни си Евангелския разказ, който толкова пъти си чел с болка: дори и близките на Исус не вярваха в Него. Постъпвай така, че тази сцена да не се повтаря.


252

Представи си, че на земята не съществува нищо друго освен теб и Бог.

Така ще понасяш по-леко мъките и униженията... И накрая ще извършиш нещата, които Бог желае и то както Той ги желае.


253

Онзи болен човек, изпълнен с усърдие за спасението на душите, казваше: ”Понякога тялото малко протестира, оплаква се. Аз обаче, се старая да превърна и тези ”жалби“ в усмивки, защото се оказват много резултатни“.


254

Той страдаше от една неизлечима болест, която ограничаваше неговата дейност. И въпреки това, ме уверяваше с радост: ”Болестта се отнася добре с мен, обичам я все повече. Ако ми бяха дали възможност да избирам, стотици пъти бих желал да се родя така!“.


255

Исус стигна до Кръста след като се бе подготвял години — през целия Свой Живот!

Ако Неговите ученици, действително искат да Му подражават, трябва да преобразят съществуването си в съизкупление от Любов чрез едно активно и пасивно себеотрицание.


256

Кръстът е навсякъде и идва, когато е най-малко очакван. — Но не забравяй, че обикновено началото на Кръста и началото на неговото въздействие вървят ръка за ръка.


257

Христос — Вечният Свещеник — винаги благославя с Кръста.


258

”Cor Mariae perdolentis, miserere nobis!“ — ”Прискърбно Сърце Мариино, смили се над нас!“ Призовавай св. Дева Мария смело и с твърдото решение да се присъединиш към нейното страдание, за да обезщетиш Бог за твоите грехове и за греховете, извършени от хората през всички времена.

Помоли я също — за всяка една душа — това нейно страдание да увеличи у нас отвращението от греха и да се научим да обичаме, като начин за изкупване, физическите или морални страдания от ежедневието.


Предишен Следваща