Josemaría Escrivá Obras
181

Докато разговаряхме, видяхме земята на онзи континент. — В твоите очи блесна светлина, душата ти се изпълни с нетърпение и мислейки за онези народи, ми каза: ”Възможно ли е от другата страна на морето Христовата благодат да загуби своето въздействие?“.

После си отговори сам: ”в Своята безкрайна доброта Христос желае да си служи с послушни инструменти“.


182

Колко мъка ти причиняват!... Идва ти да извикаш към онези, които си губят времето... Защо са толкова слепи, та не виждат онова, което ти — нищожният — видя? Защо не изберат по-доброто?

Моли се, умъртвявай плътските си страсти, и после — това е твое задължение — разбуди ги един по един, обяснявайки им — пак един по един — че и те като теб могат да открият един чуден път, без да напускат мястото си в обществото.


183

Започна с голям ентусиазъм. Но малко по малко взе да спадаш... И, ако продължаваш да ограничаваш своя хоризонт, ще завършиш, затваряйки се отново в твоята бедна черупка. Трябва да отваряш сърцето си все повече, с жажда за апостолат! От сто душѝ ни интересуват всичките сто.


184

Благодари на Бога за непрестанната бащинска и майчина нежност, с която те обгръща. Ти, който все мечтаеше за големи приключения, се включи в едно прекрасно начинание..., което те води към светостта.

Настоявам: благодари на Бога за това, чрез един апостолски живот.


185

Когато се захващаш с някакво апостолско дело, знай, че твоята задача е да помагаш на хората да бъдат щастливи, много щастливи: Истината е неотделима от неподправената радост.


186

Хора от различни националности, от различни раси, от съвсем различни среди и професии... Когато им говориш за Бога, докосваш с ръка човешката и свръхестествена стойност на твоето апостолско призвание. Сякаш отново преживяваш напълно реално чудото с първата проповед на Господните ученици: думи, изречени на чужд език, показващи един нов път, проникнаха в дълбочината на сърцето на всеки един, на неговото наречие. И през ума ти преминава, оживява отново сцената, в която ”партяни, медяни и еламити“ се приближиха щастливи до Бога.


187

Чуй ме добре и предай това на другите: основното в Християнството е Обичта; общението с Бога е предпоставка за реализацията на човешката личност; загрижеността за другите — апостолатът — не е луксозен предмет, достояние на малцина.

Сега, когато знаеш това, нека то те зарадва, защото твоят живот придоби съвсем различен смисъл; и направи необходимите заключения.


188

Естественост, сърдечност, радост: необходими условия за един апостол, за да привлича другите.


189

Начинът, по който Исус повика дванадесетте апостоли, бе съвсем обикновен: Ела и ме следвай!“.

Ти, който търсиш хиляди извинения, за да не изпълниш твоя апостолски дълг, трябва да помниш, че първите Христови ученици не са били начетени хора; и въпреки това, как успяваха да разтърсят онези, които ги слушаха! Не забравяй, че работата я извършва Бог чрез всеки един от нас.


190

Апостолските призвания ги дава Бог. Но ти не бива да пренебрегваш употребата на средствата: молитва, умъртвяване на плътските страсти, учение или работа, приятелство, свръхестествен мироглед... духовен живот!


191

Когато ти говоря за ”апостолата на приятелството“, имам предвид ”лично“ приятелство, саможертвено, откровено, осъществяващо връзка между сърцата.


192

В апостолата на приятелството и доверието, първата крачка е разбирането, служението... и святата неотстъпчивост в Църковното учение.


193

Онези, които са повярвали в Христос, не могат да се затворят в своята среда: това би било духовно обедняване! Те трябва да се отворят като ветрило, за да стигнат до всички души. Всеки трябва да създава — и да го разширява — един приятелски кръг, в който да влияе със своя професионален престиж, със своето поведение, със своето дружелюбие, правейки така, че Христос да бъде Онзи, който влияе, чрез този професионален престиж, чрез това поведение, чрез това дружелюбие.


194

Трябва да бъдеш една разпалена жарава, която разпръсква огъня навсякъде. И в средата, в която липсва топлина, трябва да повишиш духовната ”температура“.

Иначе ще си загубиш времето напразно и ще накараш другите да го загубят.


195

Когато има ревност за спасението на душите, винаги се намират добри хора, винаги се открива благодатна почва. Няма извинения!


196

Бъди сигурен, че там също има много хора, които ще разберат твоя път; души, които — съзнателно или не — търсят Христос и не Го намират. ”А как ще чуят да се говори за Христос, ако никой не им говори за Него?“


197

Не ми казвай, че се грижиш за твоя духовен живот, ако не полагаш постоянни усилия за разпространяването на благата вест: Христос — Когото ме уверяваш, че следваш — желае спасението на всички хора.


198

Той ти каза: ”Този път е много труден“. И чувайки това, ти се съгласи с гордост, напомняйки, че Кръстът е сигурният белег на истинския път... Но твоят приятел се придържаше само към мъчната страна на нещата, без да обърне внимание на обещанието на Христос: ”Моето иго е благо“.

Припомни му това, защото може би, когато го разбере — ще бъде по-отдаден.


199

Нямал време ли?... Още по-добре. Христос се интересува точно от онези, които нямат време.


200

Като имаш предвид, че мнозина пропускат своя шанс в живота, като странят от Христос, помисли: откъде ми идва този ясен зов, толкова навременен, който ми посочи пътя?

Размишлявай върху това всеки ден: апостолът трябва винаги да бъде един друг Христос, самият Христос.


201

Не се изненадвай и не се отдръпвай назад, понеже те упрекна, че си го срещнал лице в лице с Христос, нито затова, че прибави с възмущение: ”Вече не мога да живея спокойно, без да взема някакво решение...“.

Моли Бога за него... Безполезно е да се опитваш да го успокояваш: може би на преден план се е появила една тревога — гласът на неговата съвест.


202

Негодуват, че говориш за себеотдаване на онзи, който никога не е мислил върху този проблем?... Добре, и какво от това? Ти си призван да бъдеш апостол на нови апостоли.


203

Не успяваш да достигнеш до хората, защото говориш на друг ”език“. Съветвам те да бъдеш естествен.

Ах, това твое престорено поведение!


204

Колебаеш се да се впуснеш в разговори за Бога, за християнския живот, за призванието..., защото не искаш да причиниш страдание? Забравяш, че не ти повикваш, а Христос: ”Ego scio quos elegerim“ — ”Знам добре кои съм избрал“.

Освен това, бих съжалявал, ако зад тази фалшива предпазливост се крие твоето равнодушие и търсенето на по-лесното: на това равнище предпочиташ бедното човешко приятелство пред Божието?


205

Ти разговаряше с този човек, с онзи, с другия, защото те изгаряше ревността за спасението на душите. Онзи се уплаши; другият се посъветва с някой ”благоразумен“ човек, който го насочи зле... Упорствай! Никой после да не може да се извини, казвайки: ”Quia nemo nos conduxit“ — ”...защото никой не ни е повикал“.


206

Разбирам твоето свято нетърпение, но в същото време имай предвид, че някои имат нужда да обмислят повече, други ще отговорят след време... Чакай ги с отворени обятия: прибави към твоето свято нетърпение молитва и многобройни умъртвявания. Те ще се върнат променени — подмладени и всеотдайни; ще са се освободили от светското и ще са станали по-смели.

Как ги очаква Бог!


207

Вярата, абсолютно необходимо качество в апостолското дело, често пъти се проявява в постоянството, с което говорим за Бог, макар плодовете да закъсняват.

Ако продължаваме, ако настояваме, твърдо убедени, че Бог желае това, около теб и навсякъде ще се забележат признаците на една християнска революция: някои ще решат да се отдадат, други ще вземат насериозно своя духовен живот, а трети — най-слабите — поне ще бъдат предупредени.


208

Дни на истинско ликуване: още трима!

Сбъдват се думите на Исус: ”В това се прославя Моят Отец: да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици“.


209

Накара ме да се разсмея. Разбрах те много добре, когато ми каза: ”Въодушевява ме възможността да отида в нови земи, да извърша пробив може би твърде далеч...

Трябва да се информирам дали има хора на Луната“.

Помоли Христос да увеличи в теб тази апостолска ревност.


210

Понякога, заставайки пред тези заспали души, ми идва налудничавото желание да викам, да ги разтърся, да ги накарам да реагират, за да излязат от ужасното вцепенение, което ги е обхванало. Толкова е печално да ги гледаш как се движат, почуквайки слепешката, без да могат да открият пътя!

Колко добре разбирам плача на Исус за Йерусалим, плод на Неговото истинско човеколюбие.


211

Вниквай все повече в апостолския характер на твоето християнско призвание.

Преди двадесет века Христос основа — за да чуят хората моето и твоето възвестие — един пункт за набиране на доброволци, отворен за всички онези, които имат честно сърце и способност да обичат... Какъв по-ясен зов от този: ”Ignem veni mittere in terram“ ”Огън дойдох да донеса на земята“ и от съображението, че два милиарда и половина души още не познават Христос!


212

”Hominem non habeo“ — ”Нямам човек“ — нямам си никого, който да ми помогне. Това биха могли да потвърдят, за жалост, много болни и парализирани по дух, които могат да служат... и трябва да служат.

Господи, никога да не бъда безразличен към душите!


213

Помогни ми да измоля една нова Петдесетница, която да запали отново земята.


214

”Ако някой дойде при Мен и не намрази баща си, майка си, жена си, децата си, братята, сестрите и дори живота си, не може да бъде Мой ученик.“

Все по-ясно виждам, Господи, че кръвните връзки, ако не минават през Твоето възлюбено Сърце, са за някой постоянен повод за страдание; за други — начало на изкушенията, непосредствени или не, срещу постоянството; за други пък — причина за абсолютна безполезност; а за всички — тежест, която се противопоставя на пълното себеотдаване.


215

Ралото, което разорава и разширява браздата, не вижда семето, нито плода.


216

След твоето решение, всеки ден правиш ново откритие. Помниш ли вчера, когато се питаше непрекъснато: ”А това как става?“... продължавайки после с твоите съмнения и разочарования...

Сега намираш винаги точния отговор, основателен и ясен. И чувайки как отговарят на въпросите ти, понякога детински, ти идва на ум: ”Сигурно и Христос се е грижел по същия начин за дванадесетте апостоли“.


217

Звания, Господи, повече звания! Не е важно дали семето е хвърлено от мен, или от други. Ти пося, Господи, с нашите ръце! Знам само, че ни обеща зрелост в плодовете: ”Et fructus vester maneat“ — Плодът ви ще бъде траен.


218

Бъди откровен. Ако ти казват, че отиваш ”да ги уловиш“, отговори с ”да“, че желаеш точно това... Но..., да не се тревожат! Защото, ако нямат призвание — ако Бог не ги повика — няма да дойдат; ако пък имат — колко жалко ще бъде, ако ги сполети същата съдба като богатия момък от Евангелието: самота и тъга.


219

Твоята апостолска задача е велика и красива. Намираш се в точката на сливането на благодатта със свободната воля на душите и присъстваш на най-тържествения момент в живота на някои хора: тяхната среща с Христос.


220

”Изглежда — казваше някой — че сте избирани един по един...“ И е точно така!


221

Бъди сигурен, че трябва да си добре подготвен, за да поемеш тази лавина от хора, която ще ни връхлети с ясния въпрос: ”И така, какво трябва да се направи?“.


222

Ето една ефикасна рецепта за твоя апостолски дух: конкретни решения — не от понеделник до понеделник — а от днес за утре и от този момент за следващия.


223

Христос очаква много от твоята работа. Трябва, обаче, да тръгнеш да търсиш душите, както Добрият Пастир диреше стотната овца: без да чакаш да те викат. След това, послужи си с твоите приятели, за да направиш добро на други: никой не може да се чувства спокоен — кажи го на всички — с такъв духовен живот, който, след като го е изпълнил изцяло, не прелива навън в апостолски начинания.


224

Непростимо е да губиш времето си с твоите ”глупости“, когато толкова душѝ те очакват.


225

Целта на твоето апостолско дело е тази: да разпространяваш истинското Христово учение.


226

Чудото на Петдесетница освети всички пътища: то не може да се схваща като лична собственост или привилегия на един в ущърб на другите.

Петедесетница е безкрайно разнообразие от езици, методи, начини на среща с Бога: не е потискащо еднообразие.


227

Ти ми писа: ”Към групата ни се присъедини един младеж, който отиваше на север. Беше миньор. Пееше много хубаво и се включи в нашия хор. Бях до него, докато стигне своята спирка. На сбогуване каза: ”Колко бих желал да продължа пътуването си с вас!“.

Веднага си спомних за евангелските думи: ”Mane nobiscum!“ — ”Остани с нас, Господи!“ и отново помолих Бог с жива вяра: хората ”да Го виждат“ във всеки един от нас — другари в ”техния път“.


228

По ”пътя на справедливото недоволство“ мнозина си отидоха и продължават да си отиват.

Това е много жалко..., но нека помислим колко възмущение сме предизвикали у хората, изпаднали в духовна или материална нужда!

Христос отново трябва да бъде поставен между бедните и смирените: точно между тях Той се чувства най-добре.


229

Преподавател: имай силното желание да обясниш на учениците си за кратко време онова, което след дълги часове на учение си успял да видиш ясно.


230

Желанието ”да преподаваш“ и то ”от сърце“, извиква у учениците ти признателност, която се превръща в годна за апостолат земя.


231

Харесвам този девиз: ”Всеки пътник да следва своя път“ — онзи път, който Бог му е начертал — с вярност, с любов, дори и да е труден.


232

Какъв необикновен урок има във всяко едно от поученията на Новия Завет!

След като при Възнесението отдясно на Бог Отец Божественият Учител им каза: ”Идете и проповядвайте на всички народи“, учениците останаха изпълнени с мир. Но все още имаха съмнения: не знаеха какво да правят и се събраха заедно с Дева Мария, Царица на Апостолите, за да се превърнат в усърдни вестители на Истината, която ще спаси света.


Предишен Следваща