Josemaría Escrivá Obras
96

Не бъдете хора с ограничен мироглед, мъже и жени недорасли, късогледи, неспособни да обгърнат нашия свръхестествен християнски хоризонт на Божии чеда. С Бога смело напред!


97

Смелостта не е нито неблагоразумие, нито безразсъдна дързост, нито пък обикновен кураж. Смелостта е проява на твърдост — основна добродетел, необходима за живота на една душа.


98

Ти се реши повече от здрав разум, отколкото от плам на ентусиазъм. Дори и да си желал да го имаш, няма място за чувства: ти се отдаде, когато се убеди, че Бог желае това от теб.

От този момент не си ”изпитвал“ никакво сериозно съмнение; напротив — една спокойна и ведра радост, която понякога прелива. Ето така Бог възнаграждава смелостта, продиктувана от Обичта.


99

Прочетох една много популярна в някои страни поговорка, която ме накара да се замисля: ”Светът принадлежи на Бога, но Бог го отстъпва на смелите“.

Какво чакаш още?


100

Не съм апостолът, който би трябвало да бъда. Аз съм... боязлив. Не е ли вярно, че си се смалил, защото любовта ти е малка? Реагирай!


101

Трудностите те притиснаха и ти стана ”благоразумен, сдържан, безпристрастен“.

Спомни си, че винаги си презирал тези думи, когато са синоними на малодушие, страх и търсене на удобства.


102

Страх? Той е присъщ на онези, които знаят, че не постъпват добре. Ти — никога!


103

Има твърде голям брой християни, които биха били апостоли..., ако не се страхуваха.

Те са същите онези, които после се оплакват, защото — според техните думи — Господ ги изоставя. Каква представа имат те за Бога?


104

Много сме, с Божията помощ можем да отидем навсякъде — коментират ентусиазирано. Тогава защо се плашиш? С Божията благодат можеш да достигнеш светостта и това е важното.


105

Ако съвестта ни гризе, понеже не сме извършили някое добро дело, това е знак, че Господ желае да не пропускаме изпълнението му.

Точно така. Освен това сигурно е, че си ”можел“ да го направиш с Божията благодат.


106

Да не забравяме, че изпълнявайки волята Божия се минава през трудностите: над тях, под тях или встрани от тях. Но...

неизбежно се минава!


107

Когато се работи за разпространението на едно апостолско начинание, отговорът ”не“, никога не е окончателен. Настоявайте!


108

Ти си прекалено ”предпазлив“, т.е. недостатъчно ”свръхестествен“ и затова започваш да хитруваш. Недей да повдигаш ”възражения“ и да искаш сам да отговориш на всички тях.

Може би онзи, който те слуша е по-малко ”хитър“, т.е. по-всеотдаен от теб и понеже се уповава на Бог, няма да направи толкова много ”възражения.“


109

Има начини на действие толкова предпазливи, че бих ги нарекъл малодушни.


110

Разбери, че когато се работи за Господа, няма трудности, които да не могат да бъдат преодолени, нито пък препятствия, каращи те да изоставиш начинанието, нито пък неуспехи, заслужаващи това име, колкото и безплодни да изглеждат резултатите.


111

Вярата ти не е достатъчно активна — някой по-скоро би помислил, че си лицемерно набожен, отколкото човек, който се стреми към светостта.


112

Спокойствие! Смелост! Разбий чрез тези добродетели ”петата колона“ на равнодушните, на страхливите, на предателите.


113

Уверяваше ме, че желаеш да се бориш без отдих. А сега се връщаш с пречупени крила.

Дори и по човешки казано, добре е да не получаваш всичко наготово и без усложнения. Нещо — много — трябва да направиш и ти. Иначе как ще постигнеш светостта?


114

Не се впускаш да работиш в това свръхестествено начинание, защото — така казваш — се страхуваш, че не си способен, че ти липсват качества. Ако мислеше повече за Бога, тези неразумни разсъждения биха изчезнали.


115

Понякога ми се струва, че неприятелите на Бога и Църквата, които са малобройни, черпят сили от страха на мнозина ”добри християни“ и това ме изпълва със срам.


116

Докато разговаряхме, твърдеше, че предпочита да не излиза никога от колибата, в която живее, защото му харесвало повече да брои гредите на обора си, отколкото звездите на небето.

Има много такива, неспособни да се освободят от своята дребнавост, за да вдигнат очи към небето.

Време е да придобият един по-широк мироглед!


117

Разбирам свръхестествената и човешка радост на онзи, който имаше щастието да бъде пръв в Божествената сеитба.

”Прекрасно е да се чувстваш единствен, за да разбудиш един цял град и неговите околности!“ — повтаряше си с голяма убедителност.

Недей да чакаш момента, в който ще имаш повече средства или повече помощници: душите имат нужда от теб днес, сега.


118

Бъди настоятелен в твоята молитва и Господ ще те превърне от песимист в оптимист; от страхлив — в безстрашен; от беден духом — в човек на вярата, в апостол!


119

Проблемите, които преди те измъчваха — изглеждаха ти като непристъпни планини — изчезнаха напълно, разрешиха се по чуден начин, както когато Господ заповяда на ветровете и водите да утихнат. И като си помислиш, че се съмняваше!


120

Не подпомагайте прекалено Светия Дух!“ — ми казваше един приятел, на шега, но с голям страх. Отвърнах: мисля, че Го ”подпомагаме“ твърде малко.


121

Като виждам толкова малодушие, толкова фалшиво благоразумие у някои, горя от желание да ги запитам: нима вярата и упованието в Бог са добродетели само за проповядване, а не за прилагане на дело?


122

Намираш се в ситуация, която ти изглежда някак странна: когато отправяш поглед към твоята бедна душа, се чувстваш потиснат, а когато поглеждаш към Небето, се изпълваш с увереност и въодушевление.

Не се тревожи: това означава, че се опознаваш все по-добре и най-важното е, че опознаваш по-добре и Бог!


123

Видя ли? С Него ти успя! Защо се учудваш?

Няма нищо чудно в това. Уповавайки се в Бога — с истинско упование — нещата изглеждат лесни. И освен това винаги се отива отвъд очаквания предел.


124

Искаш ли да придобиеш святото безстрашие, за да може Бог да действа чрез теб?

Прибегни към Дева Мария и тя ще те придружи по пътя на смирението, така, че пред онова, което е невъзможно за човешкия разум, да отговориш с едно ”Fiat“ — ”Да бъде!“, свързващо земята с Небето.


Предишен Следваща