ЕЗИКЪТ

Дарът да говориш езици, да умееш да предаваш на другите Божията наука: това е средство, без което апостолът не може. Затова всеки ден моля нашия Господ и Бог, да го даде на всяко едно от Своите чеда.

Научи се да казваш „не“, без да нараняваш ненужно, без да прибягваш към резкия отказ, който накърнява любовта към ближния.

Помни, че винаги се намираш в Божието присъствие!

Неприятно ти е, че настоявам все по същия начин, все за същите важни неща? Че не се съобразявам с различните модерни течения? Слушай: правилната насока винаги е носела същото това име, защото то е най-краткото и най-ясното… Друг вид дефиниция би била по-сложна и неразбираема.

Свикни да говориш сърдечно за всичко и за всички; особено за онези, които работят в служба на Бога.

Когато това е невъзможно — мълчи! Дори и обикновените или повърхностни думи биха могли да се превърнат в одумване или клевета.

Един младеж, отскоро отдал се по-цялостно на Бога, казваше: „Това, което е нужно сега, е да говоря по-малко, да посещавам болните и да спя на земята“.

Приложи тази мисъл към себе си.

За Христовите свещеници не бива да се казва нищо друго освен похвала!

Желая с цялото си сърце, аз и моите събратя — свещеници, да го вземаме под внимание във всекидневното си поведение.

Лъжата има много орнаменти: недомлъвка, интрига, злословие… Но тя е винаги оръжието на подлеците.

Недопустимо е да се влияеш от впечатлението от първия или последния разговор!

Слушай с уважение; с интерес; имай доверие в хората…, но разгледай съждението си в Божието присъствие.

Злословят. След това самите те правят така, че някой да дойде веднага и да ти разкаже с думите: „Говорят, че…“. Коварство? Несъмнено. Но ти не губи мира, защото, ако работиш честно, техният език не ще ти нанесе никаква вреда… Помисли: колко са глупави, колко малко човещина проявяват, каква липса на почтеност към техните събратя… и най-вече към Бога!

Не изпадай и ти в злословие поради криворазбрано право на възражение. Ако се налага да говориш, послужи си с братското поправяне, както съветва Евангелието.

Не се тревожи от тези препятствия, от тези клюки; вярно е, че работим в божественото начинание, но си оставаме хора…

Съвсем логично е, че вървейки, вдигаме прах по пътя. Това, което те смущава, което те наранява…, използвай за твоето очистване и, ако е необходимо, за твоето поправяне.

Да злословиш, казват, е съвсем човешко. Възразих: ние трябва да живеем по начин — божествен.

Зложелателната и лекомислено изпусната дума на един само човек, може да оформи нечие мнение и дори да създаде обичай да се говори лошо за някого. После тава злословие тръгва от ниско, изкачва се нависоко и дори се сгъстява в тъмни облаци.

Когато обаче преследваният е една душа, отдадена на Бога, облаците се изливат в благодатен дъжд — става това, което става; и Господ я издига точно в онова, в което са се мъчили да я унизят или оклеветят.

Не искаше да го вярваш, но трябваше да отстъпиш пред очевидността, понасяйки шегите: онези изявления, които направи простодушно и като здравомислещ християнин, враговете на вярата злобно насочиха към теб.

Вярно е, че „трябва да бъдем разумни като змии и незлобиви като гълъби“. Избягвай да говориш ненавреме, а още по-малко — не на място.

Тъй като не можеш — или не искаш — да подражаваш достойното държание на онзи човек, твоята скрита завист те подтиква да го поставиш в смешно положение.

Злословието е рожба на завистта, а завистта — прибежище на неспособните. Затова, виждайки своето безплодие, провери правотата на твоите намерения: ако работиш и не се дразниш, че другите, също работейки, събират плодове, това безплодие е само привидно; със сигурност ще ги събереш и ти, когато му дойде времето.

Има хора, които, ако не увреждат или не унижават другите, сякаш се чувстват без работа.

Понякога си мисля, че клеветниците са като обсебени от дявола…

Защото дяволът винаги си проправя път чрез злобната критика срещу Бога или срещу Божиите последователи.

„Безумци!“ — казваш с високомерен тон. Познаваш ли ги? Не? Как тогава говориш за неща, които не познаваш?

Отговори на онзи клеветник така: ще разкажа или ще обсъдя това със заинтересования.

Един съвременен автор писа: „Клюката е винаги нещо антихуманно; разкрива една посредствена личност; признак е на невъзпитание и е явна липса на възвишени чувства. Тя е недостойна за християнина“.

Никога недей да се оплакваш, да критикуваш, да злословиш. Избягвай на всяка цена онова, което би могло да доведе до несъгласие между твоите събратя.

Ти, който си облечен в голяма власт, ще проявиш неблагоразумие, ако изтълкуваш като знак на съгласие мълчанието на твоите слушатели. Може би не ги оставяш да изкажат мислите си; вероятно се чувстваш засегнат, ако си позволяват да ти ги изложат. — Поправи се!

Такова трябва да бъде поведението ти, когато те клеветят. Преди всичко да простиш: да простиш на всички, още от първия момент и от сърце. След това — да обичаш. Никога не проявявай липса на милосърдие — винаги отговаряй с любов!

Но, ако атакуват твоята Майка, Църквата, защити я смело — спокойно, но твърдо и с честност, изпълнена със сила. Попречи им да замърсят или да възпрепятстват пътя, който трябва да изминат душите, желаещи да прощават и да отговарят с любов, когато търпят лични оскърбления.

И най-малкото селце — казваше един човек, уморен от многобройните злословия — трябва да бъде като столичния град.

Не знаеше горкият, че и там е същото.

Ти, от любов към Бога и ближния, не изпадай в този провинциален… и така несъвместим с християнството недостатък. — За първите последователи на Христос казваха: Вижте колко се обичат! Може ли да се каже същото за теб, за мен, във всеки момент?

Критиките срещу апостолските дела са обикновено два вида: едни представят работата като една свръхсложна структура…, други я заклеймяват като нещо лесно и удобно.

Всъщност тази „обективност“ е едно късогледо представяне на нещата, премесено с голяма доза сплетническа безотговорност. — Попитай ги спокойно: а вие какво правите?

Към законите на твоята вяра може би не можеш да очакваш симпатия, но трябва да изискваш уважение.

Говориха лошо за онзи твой приятел, който бе в добри отношения с Бога. Ще започнат да злословят и срещу теб, когато решиш да заживееш по-добре.

Определени приказки могат да наранят само онези, които се чувстват засегнати. Затова, когато някой върви — с ум и сърце — следвайки Бога, критиките идват като едно очистване и му служат като стимул, за да ускори крачката.

Пресветата Троица е увенчала нашата небесна Майка.

Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, ще ни поиска сметка за всяка празна дума. Още един повод, за да кажем на св. Дева Мария да ни научи да говорим винаги със съзнанието за Божието присъствие.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език