Това, което е нужно за постигане на щастието, не е лесният начин на живот, а изпълненото с любов сърце.

Трябва да заявим с пълна увереност, че след двадесет века Христовият дух не е загубил Своята изкупителна сила — единствената, която утолява жаждата на човешкото сърце. Постави тази истина в твоето сърце, което — както пише св. Августин — не ще намери покой, докато не го поставиш изцяло в Бога.

Да обичаш, означава да имаш само една мисъл, да живееш за любимото същество, да не принадлежиш на себе си, да бъдеш щастлив от твоята доброволна зависимост, с душа и сърце, от една външна воля..., която в същото време е и твоя.

Все още не обичаш Бога, както скъперникът — своите богатства, както майката — сина си. Все още се безпокоиш твърде много за себе си и за твоите малки ”проблеми“! И все пак забелязваш, че Христос е влязъл безвъзвратно в твоя живот...

Е добре, едва щом отговориш напълно на Неговия зов, Той ще присъства неотменно и във всяко твое действие.

Извикай силно към Него, защото това е викът на безумно влюбения: Господи, въпреки, че Те обичам, не ми се доверявай! Вържи ме с всеки изминал ден все повече към Теб!

Знай, че сърцето е създадено, за да обича. Нека тогава поставим нашия Господ Исус Христос в центъра на всяка наша любов. В противен случай, празното сърце си отмъщава и се изпълва с най-отвратителните низости.

Няма по-човечно сърце от онова на едно същество, ръководено от свръхестествени подбуди. Виж Дева Мария, пълна с благодат, дъщеря на Бог Отец, майка на Бог Син, избраница на Бог Свети Дух. В нейното Сърце има място за цялото човечество, без разлика на раса и народност. Всички ние сме нейни синове и дъщери.

Когато някой има малко сърце, той сякаш съхранява своите стремежи в някакво празно тайно чекмедже.

Във всекидневното ти общуване с хората, които те заобикалят, трябва да се държиш с много разбиране, с много обич, съчетани — нека бъде ясно — с цялата твърдост. Иначе разбирането и обичта ще се превърнат в съучастничество и егоизъм.

Онзи наш приятел казваше, без всякакво престорено смирение: ”Нямаше нужда да се уча да прощавам, защото Бог ме научи да обичам“.

Да простиш. Да простиш с цялото си сърце, без дори и сянка на злопаметност. Поведение винаги величествено и благотворно.

Такъв беше жестът на Христос, докато Го приковаваха към Кръста: ”Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“. Оттам дойдоха твоето и моето спасение.

Наскърбиха те много думите — недотам християнски — на онзи човек: ”Прощавай на твоите неприятели — казваше той — не можеш да си представиш какъв яд ги обхваща!“.

Не успя да се сдържиш и спокойно му отговори: ”Не желая да замествам любовта към ближния с неговото унижение. Прощавам, защото обичам и жадувам да подражавам на Божествения Учител“.

Внимателно избягвай всичко онова, което би могло да нарани сърцата на другите.

Защо измежду десет начина да кажеш ”не“, избираш все най-отблъскващия? Истински добродетелният човек не желае да наранява никого.

Внимавай добре: трябва да обичаме Бога не само с нашето сърце, но и с ”Неговото“ и сърцето на цялото човечество от всички времена. В противен случай, никога не ще съумеем да отговорим на Неговата любов.

Става ми мъчно, че някои, които са се посветили на Бога, правят впечатление или дават повод да бъдат взети за самотници; при все това притежават истинската Любов. Ще бъдат наистина просто самотници, ако не се научат да обичат Онзи, който толкова много ни обича.

Някой бе оприличил сърцето на мелница, задвижвана от вятъра на любовта, на силните чувства... В действителност тази ”мелница“ може да мели жито, овес или плява... Това зависи от нас!

Дяволът — баща на лъжата и жертва на собствената си гордост, се мъчи да подражава сляпо на Бога, дори и когато търси сподвижници. Забелязал ли си това? Както Господ си служи чрез някои хора, за да спаси душите и да ги отведе до светостта, така и сатаната използва други хора, за да попречи на това дело и дори — да ги погуби. И както Христос — не се учудвай от това — търси като инструменти най-близките — роднините, приятелите, колегите... — по същия начин дяволът също търси да подбуди най-скъпите ни същества, за да ни вкара в греха.

Затова, ако кръвните връзки се превърнат в окови, които ти пречат да следваш Божиите пътища, решително ги скъсай. И кой знае дали това твое решение няма да освободи и онези, които бяха заплетени в мрежите на Луцифер.

Благодарим Ти, Господи, че пожела да станеш съвършен Човек, с любвеобилно и чувствително Сърце, което обича до смърт и страда; което се изпълва с радост и със скръб; което се вълнува от човешките пътища, показвайки ни онзи, който води към Небето; което героично се подчинява на дълга и се оставя да бъде водено от милосърдието; което бди над бедни и богати; което се грижи за грешници и праведни...

Благодарим Ти, Господи... и дай ни сърца като Твоето!

Моли Христос да ти даде любов като пречистващ огън, в който твоята бедна плът — твоето бедно сърце — да изгори, очиствайки се от всички земни низости. И така, изпразнено от твоето ”аз“, да се изпълни с Него. Моли Го да ти даде истинско отвращение към всичко, което е светско; да те поддържа само Любовта.

Ти видя съвсем ясно твоето призвание — да обичаш Бога — но само с разума си. Уверяваш ме, че си ”задвижил“ сърцето си, но понякога се разсейваш и дори се изкушаваш да обърнеш поглед назад: това е знак, че не си го ”задвижил“ напълно. Задълбочи се!

”Дошъл съм — това казва Божественият Учител — да разлъча човек от баща му, дъщеря от майка ѝ и снаха от свекърва ѝ...“ Ако изпълниш това, което Той иска от теб, ще покажеш, че истински обичаш твоите близки. Затова не се крий зад любовта, която изпитваш към тях — и която трябва да подхранваш — в момента на твоята саможертва. Иначе, вярвай ми, противопоставяш на Любовта към Бога тази към твоите родители; а на любовта към твоите родители — твоето самолюбие. Сега разбираш ли по-добре истинността на евангелските слова?

В твоето сърце от време на време, без да можеш да избегнеш това, се появяват мрачни мисли, нечисти и угнетяващи спомени.

Веднага иди пред Дарохранителницата — тялом или духом — и отново ще се върнеш към светлината, към радостта, към Живота.

Честотата, с която правим посещенията на нашия Господ, е в зависимост от две неща: вяра и сърце — да видиш истината и да я обикнеш.

Любовта укрепва също и чрез саможертвата и аскетичния живот.

Ако сърцето ти беше по-голямо и ако беше малко по-искрен, не би се колебал да умъртвяваш плътските си страсти — нито би се чувствал обиден от дреболии.

Ако се гневиш — в някои случаи това е дълг, в други е слабост — нека бъде за кратко време. Освен това, прави го винаги с любов и милосърдие!

Да укориш някого, често е необходимо, но само за да покажеш как да бъде отстранен недостатъкът. Никога — за да дадеш отдушник на лошия си характер.

Когато трябва да поправиш някого, е нужно да действаш открито и с обич, без да ти липсва една усмивка върху устните, ако е възможно. Никога — или съвсем рядко — изливайки гнева си.

Ти се чувстваш като защитник на доброто и на абсолютната истина и може би, затова се смяташ за облечен в някаква лична власт или длъжност да изкорениш злото на всяка цена?

Ако вървиш по този път, не ще постигнеш нищо; само чрез Любовта и с Любовта, припомняйки си, че Любовта ти прости и ти прощава толкова много!

Обичай другите, защото те обичат Христос. Обичай също и онези, които не Го обичат, затова, че имат това нещастие... и най-вече, защото Той обича и едните, и другите.

Хората от този свят — толкова отдалечен от Бога, така дезориентиран — ти напомниха думите на Божественият Учител: ”Приличат на овце без пастир“.

Тогава почувства, че ти също се изпълваш със състрадание. Вземи решение: от мястото, което заемаш, да принесеш живота си в жертва за всички.

Бедните хора — казваше онзи наш приятел — са моето най-добро духовно четиво и основният обект на моите молитви. Боли ме заедно с тях и чувствам болката на Христос. Поради тази болка разбирам, че обичам и Него и тях.

Ако поставиш в твоето приятелство Божията любов, обичта ти ще се пречисти, ще нарасне, ще се одухотвори, защото ще изгорят отпадъците, егоистичните възгледи, плътските разсъждения. Помни, че Божията любов привежда чувствата ни в порядък и ги очиства, без да им отнема нищо.

Споменът за този случай още те изгаря... Христос се приближи до теб, когато ти беше само един нещастен прокажен! До онзи момент ти поддържаше у себе си едно единствено добро качество: един великодушен интерес към другите. След тази среща ти получи благодатта да видиш Исус в тях, започна да Го обичаш и сега Го обичаш в тях. Вече ти изглежда твърде нищожен — и имаш право — хуманизмът, който те подтикваше по-рано да извършиш някоя услуга на ближния си.

Свикни да поставяш твоето бедно сърце в Благото и Непорочно Сърце на Дева Мария, за да го очисти от всички нечистотии и да го заведе при Святото и Милосърдно Сърце Исусово.