Josemaría Escrivá Obras
727

Когато ти е трудно да извършиш някому услуга, едно служение, помисли, че и той е Божие чедо. Спомни си, че Господ ни e заповядал да се обичаме едни други.

Още повече: навлизай с всеки изминал ден все повече в тази евангелска повеля; не бъди повърхностен. След това — съвсем лесно е — приспособявай всеки миг твоето поведение към тези изисквания.


728

Живеем толкова забързани, че християнското братолюбие е станало рядко срещано явление в този наш свят, макар и да се проповядва — поне на думи — Христос.

Признавам това. Ти обаче като християнин какво правиш, за да се отъждествиш с Него и да следваш Неговите стъпки? Защото Той ни заповяда да отидем и да проповядваме Неговото учение на всички народи — на всички! — и във всички времена.


729

В историята винаги е ставало така, че хората са се сплотявали, за да осъществят някоя задача или да споделят обща участ. По-малко ли струва за днешните мъже и жени ”единствената участ“ на блажената вечност?


730

Ти разбра смисъла на приятелството, когато се почувства като пастир на някое малко стадо, изоставено от теб и което сега се стараеш да събереш отново, поставяйки се в услуга на всички.


731

Не можеш да бъдеш само един пасивен елемент. Трябва да станеш истински приятел с твоите приятели: трябва да им помагаш. Това ще стане преди всичко с твоя личен пример. След това — със съвета и влиянието, което придава близостта.


732

Въодушеви те този братски и другарски дух, който неочаквано откри. Естествено: това е нещо, за което бе мечтал толкова силно, но никога не беше виждал. Не го бе виждал, защото хората забравят, че са братя на Христос — на този наш любим Брат, който отдаде живота си за другите, за всички и за всеки, без условия.


733

Ти имаше голямото щастие да срещнеш истински учители — верни приятели, които те научиха безрезервно на всичко онова, което ти пожела да узнаеш. Нямаше нужда да поставяш капани, за да ”хванеш“ тяхното знание, защото ти показаха най-лесния път, макар и на тях да им е струвало тежки усилия и страдания да го открият. Сега ти трябва да направиш същото — с този, с онзи, с всички!


734

Размисли добре и в отговор действай: тези хора, на които си антипатичен, ще престанат да те смятат за такъв, ако осъзнаят, че ги обичаш ”сериозно“. Това зависи от теб.


735

Не е достатъчно да си добър — трябва и да изглеждаш такъв. Какво би казал за един розов храст, който ражда само тръни?


736

За да бъдат стоплени хладните, е нужно да бъдат заобиколени от огъня на ентусиазма. Мнозина биха могли да извикат: ”Не се оплаквайте от моето поведение! Покажете ми пътя, за да изляза от тази ситуация, която толкова ви натъжава!“.


737

Братският дълг към всички души ще те накара да упражняваш ”апостолата на малките неща“, без да бъдеш забелязан: с желанието да служиш така, че да обикнат ”пътя“.


738

Колко е жалка душата на онзи, който пази ревниво един ”списък на грешките“!... С такива нещастници е невъзможно да се живее.

Истинското братолюбие не държи сметка нито за ”постоянните и необходими“ услуги, които върши, нито забелязва — ”всичко търпи“ — грубостите, които понася.


739

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята ”святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични ”работи“ и затова си прилепен към твоето ”аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.


740

Смяташ себе си за добър приятел, защото не казваш нито една груба дума. Това е вярно, но не виждам нито едно добро дело като пример, като служение...

Тези приятели са най-лошите.


741

Първо нараняваш... После, без да оставиш време за реакция, викаш: ”Отсега нататък нека има мир между всички нас!“.

Ако започваше с второто, ти никога не би извършил първото.


742

Недей да сееш плевели като онзи, чиято майка казваше за него: ”Опитайте да го представите на Вашите приятели и той ще направи така, че те да се скарат с Вас“.


743

Не ми изглежда християнска братската любов, с която се хвали онзи твой приятел, който ти казва: ”Чух тази или онази грозна клевета по твой адрес. Не се доверявай на никого от твоите най-близки“.

Не ми се струва християнска, защото на този твой ”брат“ му липсва благородното възмущение да накара клеветника да замълчи, а след това честно да ти съобщи името му.

Ако няма сили да изисква от себе си подобно поведение, този ”брат“ те излага на опасността да останеш сам в живота, подтиквайки те да се съмняваш във всички и да охладиш любовта си към всички.


744

Ти нямаш дори капка свръхестествен поглед и виждаш в другите само хора с по-добро или по-лошо обществено положение. За душите нито си спомняш, нито правиш нещо. Затова ти липсва великодушие и живееш твърде далеч от Бога с твоята фалшива набожност, макар и да се молиш много.

Божественият Учител съвсем ясно казва: ”Идете далеч от Мен, проклети, във вечния огън, защото бях гладен..., бях жаден..., затворник бях... и не ми помогнахте“.


745

Не е възможно едновременно да обичаш Бога съвършено и да бъдеш ръководен от егоизма — или от безразличието — в отношенията си с ближния.


746

Истинското приятелство носи със себе си и едно искрено усилие да разберем убежденията на нашите приятели, макар и да не успяваме да ги споделим или възприемем.


747

Никога не позволявай върху пътя на приятелството да израсне лоша трева. Бъди почтен.


748

Едно твърдо решение за нашето приятелство: в моите мисли, в моите думи, в моите дела, по отношение на ближния — който и да е той — няма да се държа вече както до сега. Това значи, че няма да пропускам да упражнявам братолюбието и няма да оставям в душата си място за безразличието.


749

Твоята братска любов трябва да бъде приспособена, съобразена с нуждите на останалите..., а не с твоите.


750

Божии чеда! Едно състояние, което ни превръща в нещо повече от хора, които се търпят взаимно. Чуй какво казва Христос: ”Нарекох ви приятели!“ — ние сме Негови приятели, които като Него отдават живота си едни за други, в героичните моменти и във всекидневното съжителство.


751

Как можем да искаме да приближим към Святата Църква онзи, който няма нашата вяра, след като види презрението, с което се отнасят помежду си онези, които се наричат Христови последователи?


752

Привлекателността на твоето любезно отношение трябва да расте количествено и качествено. В противен случай, твоят апостолат ще завърши в една бездейна и затворена група.


753

С твоето приятелство и с твоята ученост — ще се поправя: с братската любов и с Христовото послание — ти ще подтикнеш мнозина нехристияни да сътрудничат сериозно, за да вършат добро на всички хора.


754

Записах думите на онзи работник, който, след като взе участие в организираното от теб събиране, каза развълнувано: ”Никога не бях чувал да се говори, както тук, за благородство, за честност, за приветливост, за великодушие...“. И заключи удивен: ”Сред този материализъм наоколо, това е истинска революция!“.

Всяка душа разбира братския дух, установен от Христос. Да се погрижим да съхраним това учение.


755

Понякога искаш да се оправдаеш, казвайки, че си разсеян, отнесен; че по характер си студен, резервиран. И прибавяш, че затова не познаваш добре дори хората, с които живееш.

Слушай, това извинение не те оставя спокоен, нали?


756

Посъветвах те да разгледаш всички подробности от твоя всекидневен живот с един по-свръхестествен поглед. И веднага прибавих: общият живот ти предлага много такива случаи през деня.


757

Да живееш братска любов, означава да уважаваш възгледите на другите, да се радваш, че вървят към Бога..., без да изискваш да мислят като теб или да се приобщят към теб.

Веднъж ти изложих следното съображение: тези пътища, толкова различни, са успоредни; следвайки своя, всеки ще достигне до Бога... Не губи време в съпоставки и в желания да узнаеш кой достига по-нависоко: това е без значение; важното е всички да достигнем до целта.


758

Другите са пълни с недостатъци! Добре! Но освен, че съвършените са само в Небето, ти пренебрегваш собствените си недостатъци и въпреки това другите те търпят; нещо повече — уважават те. Това е така, защото те обичат с любовта, която Исус Христос изпитваше към Своите, които имаха толкова недостатъци. Поучи се!


759

Оплакваш се, че не те разбира... Сигурен съм, че той прави всичко възможно да те разбере. А ти кога ще се постараеш поне малко да го разбереш?


760

Съгласен съм, допускам, че онази личност се държа зле. Нейното поведение е осъдително и недостойно — не заслужава никаква добра оценка.

”Човешки погледнато, заслужава пълно презрение!“ — добави ти.

Повтарям: разбирам те, но не споделям последното ти твърдение. Животът на онзи нещастен човек е свещен: Христос е умрял, за да го спаси! Щом Той не го презира, как се осмеляваш ти да правиш това?


761

Ако твоето приятелство се принизява до там, че да те прави съучастник в нечии лоши дела, то се превръща в едно печално съжителство, което не заслужава ни най-малко одобрение.


762

Вярно е, че животът — сам по себе си ограничен — понякога става труден. Но това ще ти помогне да станеш по-свръхестествен, да виждаш Божия пръст навсякъде. Така ще бъдеш по-човечен и разбран с околните.


763

Снизходителността е правопропорционална на авторитета. Един обикновен съдия трябва да осъди — макар и отчитайки смекчаващи вината обстоятелства — уличения и признал грешката си престъпник. Върховната власт в една държава понякога дава амнистия и помилване. На разкаялата се душа Бог прощава винаги.


764

”Чрез вас видях Бог, който забравяше моите безумия и моите оскърбления и ме приемаше с бащинска обич.“ Това написа на своите един разкаял се блуден син от ХХ век, завръщайки се в родната къща.


765

Струваше ти големи усилия да отдалечиш и да забравиш своите малки грижи, своите лични амбиции — бедни и оскъдни, но здраво вкоренени в теб. В замяна, сега си напълно убеден, че твоята амбиция и твоята грижа са твоите събратя, защото се научи да откриваш в ближния Исус Христос.


766

”Сто за едно!...“ Как си припомни преди няколко дни за това обещание на нашия Господ?

В братския дух, който се живее сред твоите другари в апостолата, те уверявам, че ще откриеш това ”сто за едно“.


767

Колко страхове и опасности може да отдалечи истинската братска любов, която не споменаваме — иначе бихме я осквернили, — а която проявяваме във всеки малък детайл.


768

Прибягвай всеки ден с доверие към Дева Мария. Твоята душа и твоят живот ще получат сили от това. Тя ще те допусне до съкровищата, защото ”не се е чуло от века някой да е прибягвал към твоето покровителство и да е бил изоставен“.


Предишен Следваща