ЛИЦЕМЕРИЕ

Лицемерието кара онези, на които то е присъщо, да водят винаги един живот на горчиво и люто умъртвление.

Пред предложение като онова на Ирод: „Идете и разпитайте внимателно за детето и като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня“, нека молим Светия Дух за Неговата помощ, та да ни спаси от „покровителството“ или от „благосклонните обещания“ на привидно добронамерените.

Не ще ни липсва светлината на Утешителя, ако като Царете, търсим истината и говорим

откровено.

Дотягаш на някои затова, че казваш нещата открито? Може би съвестта им не е чиста и се мъчат да я прикрият по този начин. Постоянствай в това твое намерение, за да им помогнеш да се поправят.

Докато не престанеш да тълкуваш недобросъвестно намеренията на другите, ти нямаш правото да изискваш да бъдеш разбран!

Непрекъснато повтаряш, че са нужни корекции, че е необходима промяна. Добре… промени себе си! Ти действително се нуждаеш от това и така най-после ще поставиш началото на промяната.

Докато не направиш това, няма да повярвам в твоите призиви за обновление.

Някои дотолкова приличат на фарисеите, че се възмущават, чувайки други да повтарят съвсем точно същите неща, които са чули преди това от самите тях.

Ти си такъв сплетник, че изглежда единствената ти цел е да се бъркаш в живота на останалите. И когато най-после се сблъска с една порядъчна личност с енергична воля, изпречила се на твоя път, ти се оплака публично, сякаш те бяха обидили.

Дотам достига твоето безсрамие и твоята изкривена съвест…, а също и на много други.

Искаш само с едно залагане да си присвоиш „заслугата“ за вярното становище и недостойните „предимства“ на противното мнение… На всички езици това се нарича двуличие.

Каква доброта се среща у някои! Те са готови „да извинят“ онова, което всъщност е достойно само за похвала.

Познатият трик на крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!“. Старата кастилска поговорка, изразявайки народната мъдрост, гласи: „Хвърли камъка и си сложи превръзка“.

Дали е вярно — за нещастие — че е голям броят на несправедливите клеветници, които после апелират за милосърдие и за почтеност, за да не може тяхната жертва да се брани?

Печален е този икуменизъм, за който говорят много католици, отнасящи се зле с други католици!

Колко погрешно разбират някои обективността! Анализират отделни личности или начинания, гледайки на тях през призмата на собствените недостатъци, и с язвителна дързост критикуват и си позволяват да дават съвети.

Едно конкретно решение: когато поправяме или съветваме някого, да му говорим със съзнанието за Божието присъствие, прилагайки същите тези думи и към нашето поведение.

Никога не прибягвай към метода — винаги недостоен — да организираш клеветнически кампании срещу някого. Още по-малко, прикрит зад мотиви за превъзпитание, които никога не оправдават подобен неморален акт.

В твоите съвети няма нито безпристрастност, нито почтеност в намерението, щом се дразниш или смяташ за проява на недоверие факта, че се обръщат и към други личности с доказано добра подготовка и с правилни схващания.

Ако, както твърдиш, наистина те интересува доброто на душите или доказването на истината, защо се обиждаш?

Св. Дева Мария не доверява дори и на св. Йосиф тайната, която Бог е извършил в нея. Нека не свикваме да бъдем повърхностни, да насочваме правилно нашите радости и скърби, без да търсим похвали и съчувствия: „Deo omnis gloria“ — „Цялата слава да бъде за Бога!“.