Josemaría Escrivá Obras
608

Пред онези, които свеждат религията до съвкупност от норми или се задоволяват да виждат християнската вяра в смътни очертания; пред онези, които искат да обърнат нашия Господ с лице към стената или да Го изтикат в някое ъгълче на душата, ние трябва да докажем с нашите думи и дела, че възнамеряваме да направим от Христос истински цар на всички сърца..., дори и на техните.


609

Не работи в апостолските начинания, строейки само за настоящия момент.

Отдай се на тези задачи с надеждата, че другите — твоите събратя, движени от същия дух — ще съберат онова, което ти сееш сега и ще довършат сградите, чиито основи поставяш.


610

Когато наистина бъдеш вдъхновен от християнския дух, твоите стремежи ще се очистят. Тогава вече няма да жадуваш да се прославиш, а да увековечиш своя идеал.


611

Не си струва да отдадем себе си, освен, за да осъществим едно велико Божие дело — светостта. Затова Църквата, канонизирайки светците, настоява върху героизма на техния живот.


612

Когато заработиш сериозно за Христос, твоята най-голяма радост ще бъде да имаш много съперници.


613

В този Божи час, часът на твоето преминаване през този свят, реши се наистина да осъществиш нещо, което си струва усилието: времето бърза, а мисията на мъжете и жените на тази земя е толкова благородна, толкова героична, толкова славна: да бъдат разпалени в Христовия огън тъжните и безчувствени сърца!

Струва си да носиш на другите мира и щастието от един мощен и благодатен кръстоносен поход.


614

Ти залагаш живота си, заради честта... Заложи честта за душата!


615

Благодарение на общението на светците ти, трябва да се чувстваш единен с твоите събратя. Защитавай безстрашно това благословено единство!

Ако останеш сам, твоите благородни стремежи биха били осъдени на неуспех: една самотна овца е почти винаги една изгубена овца.


616

Твоята пламенност ме развесели. Лишен от нужните за работа материални средства и от помощта на останалите, ти казваше: ”Имам само две ръце, но понякога страшно ми се иска да бъда сторък великан, за да сея и да жъна реколтата“.

Изпроси от Светия Дух това и Той ще удовлетвори молбата ти.


617

В ръцете ти попаднаха две руски книги и ти изпита силното желание да научиш този език. Представяше си колко е красиво

да умреш като едно житно зърно сред тази нация, толкова безплодна в настоящия момент, която ще даде след време обилна жътва...

Твоите стремежи ми харесват. Засега обаче се отдай на твоя малък дълг, на великата всекидневна мисия, на учението, на твоята професия, на твоя апостолат и преди всичко на твоята подготовка, която — като се има предвид колко имаш още за доусъвършенстване — не е нито по-малко героична, нито по-малко красива задача.


618

Каква е ползата от един студент, който не учи?


619

Когато учението ти се струва много изморително, поднеси това усилие на Христос. Кажи Му, че ще останеш над книгите, защото твоята наука ще бъде оръжието, с което ще се сражаваш срещу враговете Му и чрез което ще спечелиш за Него много души. Бъди сигурен, че твоето учение ще се превърне в молитва.


620

Ако пропиляваш дни и часове, ако си ”убиваш“ времето, ти разтваряш широко вратите на душата си за дявола. С това поведение сякаш му казваш: ”Ето я твоята къща“.


621

Трудно е да организираш времето си? Допускам, че е така. Но помисли, че неприятелите на Бога, ”другите“, не почиват.

Освен това, припомни си истината, която св. ап. Павел възвести: ”Времето е кратко!“ — животът се изплъзва от ръцете ни и нямаме възможност да го върнем обратно.


622

Даваш ли си сметка какво означава да бъдеш или не, една личност със солидна подготовка? — Колко много души!... В такъв случай нима ще престанеш да учиш и да работиш с усърдие?


623

Има два начина да се отиде нависоко: единият — християнският — посредством благородното и енергично усилие да се изкачиш, за да служиш на ближния; а другият — езическият — посредством подлото и недостойно усилие да принизиш останалите.


624

Не ми казвай, че живееш със съзнанието за Божието присъствие, щом не се стараеш да живееш — винаги и във всичко — воден от сърдечното братолюбие във взаимоотношенията с хората на всеки човек.


625

”Амбициозните“ — хората с лични и нищожни амбиции — не разбират как приятелите на Бога се стремят към ”нещо“ свързано със служението, а не с ”амбициите“.


626

Едно желание те завладява: стремежът да бъдеш ”изкован“ бързо, да се оставиш да те оформят, да те обработят и да те шлифоват, за да станеш подходящият инструмент, който е в състояние да изпълни резултатно заплануваната работа, възложената мисия, в необятната Христова нива.

Особено ти препоръчвам този твой порив да ти служи като стимул в моменти на умора, на неуспех, на несигурност..., защото ”възложената мисия в необятната Христова нива“ не може да се изостави.


627

Бори се решително срещу това фалшиво смирение — по-скоро би трябвало да го наречеш търсене на удобства — което не ти позволява да се държиш зряло като Божие чедо: трябва вече да пораснеш!

Не се ли срамуваш, виждайки, че твоите по-големи събратя имат зад гърба си много години, изпълнени с всеотдайна работа, а ти още не си в състояние — защото не искаш — да помръднеш и малкия си пръст, за да им помогнеш?


628

Оставяй душата си да бъде обзета от желания... Желания да обичаш, да се саможертваш, да бъдеш свят, да придобиеш Рая. Не се спирай да мислиш дали един ден ще ги видиш осъществени — както би те посъветвал някой ”благоразумен“ — усилвай ги все повече, защото Светият Дух казва, че обича ”хората на желанията“.

Твоите желания трябва да бъдат осъществими, така, че да ги приложиш на дело във всекидневните си задължения.


629

Щом Господ те е нарекъл ”приятел“, ти трябва да отговориш на този зов, трябва да вървиш с ускорена крачка, с нужната бързина, успоредно с Бога! Иначе се излагаш на риска да си останеш най-обикновен зрител.


630

Забрави себе си! Твоят стремеж да не бъде друг, освен да живееш за твоите събратя, за душите, за Църквата; с една дума — за нашия Господ.


631

В разгара на празненството в Кана Галилейска, само Дева Мария забеляза, че виното се е свършило. Душата ще достигне до най-малките подробности в служението, ако — като Нея — живее изцяло погълната от нуждите на ближния заради Христос.


Предишен Следваща