ЛЕКОМИСЛИЕ

Когато вземем под внимание човешките грехове и сравним тази картина с богатството на християнския живот, намирам само една дума, за да окачествя — без увъртания — пътя, избран от човеците: безумие, безумие, безумие!

По-голямата част от хората, включително и ние, не се заблуждава; с нас става нещо по-лошо: ние сме направо лишени от разум.

Жалко, че не желаеш да се скриеш като камък в основите, за да поддържаш зданието. Но да ставаш камък, който препъва другите…, това бих нарекъл коварство.

Не се възмущавай от това, че има лоши християни, които се съпротивляват и не са редовни. Господ — пише Апостолът — „ще въздаде всекиму според делата“: на теб — за твоите, а на мен — за моите.

Ако ти и аз решим да постъпваме добре, ако не друго, то поне ще намалим с двама броя на хитреците на земята.

Докато не започнеш да се бориш срещу лекомислието, твоята глава ще прилича на сергията на някой вехтошар: ще съдържа само утопии, илюзии и… стари дреболии.

Имаш в себе си такава доза нахалство, че, ако я употребиш в свръхестествен смисъл, ти би станал изключителен християнин… Но така, както я използваш, ти си само един изключителен нахалник.

С това твое несериозно поведение, ми напомняш онзи стар анекдот: „Казват му: Идва лъвът!“. А наивният природоизследовател отвръща: „Какво ме интересува! Аз съм ловец на пеперуди!“.

Една ужасна личност: човек, който е неук и същевременно работи неуморно. Поддържай у себе си, дори и когато грохнеш от старост, желанието да бъдеш по-образован.

Едно типично извинение на лекомисления и егоистичен човек: „Не искам да се ангажирам с нищо“.

Не желаеш нито едното — злото, нито другото — доброто… Така, накуцвайки с двата крака, освен, че бъркаш пътя, животът ти остава „пълен с празнота“.

„In medio virtus…“ — „Доброто е по средата“ — казва мъдрата поговорка, за да ни държи далеч от крайностите. Гледай обаче, да не си послужиш погрешно с този съвет и под тези думи да скриеш твоето удобство, твоето равнодушие, твоята несериозност, твоята липса на идеали, твоята недодяланост.

Размисли върху следните слова от Свещеното Писание: „О, да би бил студен или горещ! Но понеже си хладък — нито студен, нито топъл — ще те изплюя от устата Си“.

Никога не стигаш до същността на нещата. Винаги се спираш върху външния аспект! Позволи ми да ти повторя библейските слова: „Ти не правиш друго, а „говориш на вятъра!“.

Не бъди като онези, които, слушайки проповед, вместо да приложат чутото върху себе си, коментират: „Това се отнася точно за еди—кого си!“.

Някои смятат, че в отделни случаи клеветата не е казана с лошо намерение. Тя е предположение — казват — с което неосведомеността си обяснява онова, което не знае или не разбира, за да изглежда информирана.

В такъв случай тя е двойно по-лоша: защото е неосведомена и защото е лъжлива.

Не говори толкова безотговорно… Не разбираш ли, че още докато хвърляш първия камък, други — анонимно — организират истинско пребиване с камъни?

Самият ти ли създаваш тази атмосфера на недоволство у твоите околни? Извини ме тогава, ако ти кажа, че освен, че си лош, че си… глупав.

Твърде печално удовлетворение — да кажеш, застанал пред бедствието или извършената грешка: „Предвиждах това!“.

Това означава, че не те е било грижа за нещастието на другите, защото е трябвало да предотвратиш злото, при положение, че си имал тази възможност.

Има много начини да предизвикаш объркване (у хората). — Достатъчно е например да посочиш изключението като основно правило.

Казваш, че си християнин… — Затова, колко ме огорчаваш, като стигам до извода, че твоите убеждения не са достатъчно сериозни, за да те накарат да живееш вярата си активно, постоянно и безрезервно.

Би ме разсмяла, ако не беше толкова трагична, наивността, с която възприемаш — поради лекомислие, невежество, комплекс за малоценност — най-грубите прояви на глупостта.

Неразумните, повърхностните, двуличните, смятат, че останалите са като тях. И се отнасят с тях — и това е жалкото — като че ли наистина са такива.

Би било ужасно, ако губиш времето си, което не е твое, а на Бога и е предназначено за Неговата слава. Но ако освен това караш и другите да го пилеят, от една страна подбиваш авторитета си, а от друга — мамиш Бога, отнемайки славата, която Му дължиш.

Липсват ти зрелостта и съсредоточеността на човек, който върви през живота, сигурен в един идеал, в една цел. — Помоли св. Дева Мария да те научи да възхваляваш Бога с цялата си душа, без ни най-малко разсейване.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език