Josemaría Escrivá Obras
444

Осъзнавайки своите задължения, нима ще прекараме целия ден без да си спомним, че имаме душа?

От всекидневното размишление трябва да произлиза постоянното поправяне, за да не излезем от пътя.


445

Ако пренебрегнеш молитвата, първо ще живееш от духовните резерви..., а после — от самозалъгвания.


446

Извършвай твоето размишление за определено време и в определен час. В противен случай ти подчиняваш молитвата на търсенето на удобство, а това е липса на аскетичен дух. А молитвата без аскетичен дух е малко ефикасна.


447

Липсва ти духовен живот: защото не влагаш в молитвата загрижеността за другите и жаждата за души; защото не се стараеш да виждаш ясно, да извлечеш конкретни решения и да ги прилагаш на дело; защото ти липсва свръхестествен мироглед в учението, в работата, в твоите разговори, в отношенията ти с останалите...

Живееш ли със съзнанието за Божието присъствие — последствие и проява на твоята молитва?


448

Не? Защото не ти остана време?... Време имаш достатъчно. Освен това, какви ще бъдат твоите дела, ако не си обмислил в Божието присъствие как да ги извършиш? Без този разговор с Него, как ще доведеш до съвършенство работата през деня?... Виждаш ли, то е сякаш да се оправдаваш, че ти липсва време за учене, понеже си изключително зает да даваш уроци. Без учене не може да се изнесе един хубав урок.

Молитвата преди всичко. Ако разбираш това и не го прилагаш на дело, не ми казвай, че ти липсва време: ти просто не желаеш да се молиш!


449

Молитва, повече молитва! Изглежда като някакво несъответствие сега — през време на изпитите, на толкова усилена работа... Ти имаш нужда от нея и то не само от обичайната, като една набожна практика. Молитва, даже и в свободното време; молитва, между едно занимание и друго, вместо да оставяш ума си свободен за глупости.

Не се тревожи, ако — въпреки твоето старание — не успееш да се концентрираш и да събереш мислите си. Това размишление би могло да струва повече от другото, направено с всичките му удобства в капелата.


450

Един полезен навик, за да се научиш да живееш в Божието присъствие: всеки ден първата аудиенция да бъде за Исус Христос.


451

Молитвата не е една изключителна привилегия на монасите: тя е задължение за християните, за мъжете и жените, които живеят в света и се смятат за Божии чеда.


452

Необходимо е да следваш твоя път: човек на действието..., призван да води духовно—съзерцателен живот.


453

Християнин без молитва?... Прилича на войник без оръжие.


454

Благодари на Христос за огромната благодат, която ти даде, показвайки ти, че ”едно само е нужно“. Заедно с благодарността, отправяй всекидневна молитва за онези, които не знаят това или още не са го разбрали.


455

Когато се мъчеха ”да те уловят“, ти се питаше откъде извличат тази сила и този огън, който изгаря всичко. — Сега, когато живееш с молитвата си даваш сметка, че това е изворът, от който пият истинските Божии чеда.


456

Отнасяш се с презрение към размишлението. Не означава ли това, че се страхуваш, че гледаш да се скриеш, че не се осмеляваш да говориш лице в лице с Христос?

Виждаш ли следователно, че има най-различни начини да ”презираш“ това средство, макар и да твърдиш, че го използваш?


457

Молитвата: това е часът на Божествените откровения и на твърдите решения.


458

Колко хубава бе молитвата на онази душа, която казваше: ”Господи, не ме изоставяй, не виждаш ли, че има ”някой друг“, който ме тегли надолу?!“.


459

”Дали Христос ще възпламени отново моята душа?...“ — Твоят ум и тайната сила на една далечна мечта, която може да се нарече надежда, те уверяват, че Бог ще ти помогне.

Сърцето и волята обаче — едното твърде много, а другото никак — обрисуват всичко с една парализираща и сковаваща меланхолия, като някаква гримаса, като някаква горчива шега.

Чуй обещанието на Светия Дух: ”Съвсем скоро ще дойде Онзи, Който трябва да дойде и не ще се забави. А дотогава праведникът ще живее с вяра“.


460

Истинската молитва, тази, която ангажира цялата личност, не е благоприятствана толкова от самотата, колкото от вътрешното самовглъбение.


461

Казахме си вечерната молитва насред полето, на здрачаване. Сигурно бихме изглеждали някак странно в очите на непривикналия на подобни неща зрител: седнали на земята, в тишина, прекъсвана само за да прочетем някое размишление.

Тази молитва сред полето, чрез която препоръчвахме на Бог хората, които идваха при нас, Църквата, душите, бе чута от Небето и даде своя плод. Всяко място е добро за срещата с Бог.


462

Харесва ми това, че в молитвата си имаш склонността да изминаваш много километри: виждаш земи, различни от тези, в които живееш; пред очите ти застават хора от други раси; чуваш непознати езици... Прилича на някакво ехо от заповедта на Исус: ”Euntes docete omnes gentes“ — ”Идете и поучавайте всички народи“.

За да стигнеш далече, все по-надалече, разпали тази любов в онези, които са около теб и твоите мечти и желания ще се осъществят.


463

Понякога молитвата протича като разговор; друг път, може би по-рядко, ще бъде изпълнена с жар; в други случаи, вероятно чести, ще бъде суха, суха, суха... Важното е обаче, ти, с Божията помощ да не губиш кураж.

Помисли за войника, стоящ на пост: той не знае дали Царят се намира в двореца; не е осведомен за онова, което прави и — в повечето случаи — важната особа дори и не подозира кой бди, заради нея.

Това никога не се случва с нашия Бог: Той живее навсякъде, където и ти; грижи се за теб; познава те и познава твоите най-съкровени мисли... Не изоставяй молитвеното ”бдение“!


464

Виж само каква съвкупност от неразумни доводи ти представя неприятелят, за да те накара да изоставиш молитвата: ”Нямам време“ — което иначе пилееш постоянно; ”Това не е за мен“; ”Аз имам студено сърце“... Молитвата не се състои в говоренето или в слушането, а в любовта. А любов има тогава, когато се самопринуждаваме да кажем нещо на Бога, макар и да не казваме нищо.


465

”Една минута на усилена молитва стига.“ Това казваше един човек, който не се молеше никога.

Дали един влюбен би се съгласил, че една минута за усилено съзерцаване на любимото същество е достатъчна?


466

Идеалът да се сражаваш и да побеждаваш в битките за Христос ще се осъществи само чрез молитвата и саможертвата, чрез вярата и любовта. Тогава... да се молим, да вярваме, да се жертваме, да се обичаме!


467

Аскетичният живот е подвижният мост, който улеснява нашето проникване в замъка на молитвата.


468

Не падай духом: колкото и недостойна да е личността, колкото и несъвършена да е молитвата, ако се отправя смирено и постоянно, Бог винаги я изслушва.


469

”Господи, аз не заслужавам да бъда чут, защото съм лош“ — казваше една разкаяна душа. И прибавяше: ”Но сега... чуй ме, защото Си добър“.


470

След като изпраща Своите ученици да проповядват, когато се връщат Христос ги събира и ги приканва да отидат с Него на уединено място, за да си починат. Какви ли неща ги е запитал и им е разказал Исус! Е, добре... Евангелието продължава да бъде актуално.


471

Разбирам те прекрасно, когато ми описваш своя апостолат: ”Ще направя три часа молитва с Физиката. Това ще бъде истински щурм, за да падне още една позиция, която се намира на другия край на библиотечната маса..., и Вие вече видяхте това, когато дойдохте тук“.

Спомням си радостта ти, чувайки ме да казвам, че молитвата и работата са свързани.


472

Общението на светците. Онзи млад инженер го бе изпитал добре, щом каза: ”Отче, онзи ден, в толкова и толкова часа, Вие се молехте за мен“.

Тази е, и ще бъде първата и основна помощ, която трябва да дадем на душите: молитвата.


473

Свикни да казваш устни молитви сутрин, докато се обличаш, както правят малките деца. В резултат ще почувстваш по-силно Божието присъствие през деня.


474

Святата броеница е много полезна за онези, които използват като оръжие своя ум и учението. Защото това привидно еднообразие в молитвата към Дева Мария, унищожава всеки кълн на пустословие и на гордост.


475

”Непорочна Дево, знам, че съм окаян човек, който върши единствено това, че увеличава всеки ден броя на греховете си...“ Ти ми каза, че онзи ден си отправил тази молитва към нашата небесна Майка.

Аз те посъветвах настоятелно да молиш Святата броеница — това благословено повтаряне на богородичната молитва, което пречиства повтарянето на твоите грехове.


476

Един печален начин да пропуснеш измолването на Броеницата: да я оставиш за късните вечерни часове.

Когато се готви за сън, човек не успява да моли качествено Святата броеница, защото не размишлява върху тайните. По този начин е трудно да избегнеш рутината, която убива истинската, единствената набожност.


477

Святата броеница не се казва само с устни, мърморейки една след друга молитвите. Такъв е брътвежът на лицемерите. За един християнин устната молитва трябва да идва от сърцето, така, че молейки Броеницата, умът да се потапя в съзерцанието на всяка тайна.


478

Винаги отлагаш Броеницата за по-късно и накрая я изоставяш, понеже ти се спи. Ако не разполагаш с друго време, казвай я на улицата, без никой да те забележи. Освен това, тя ще ти помогне да придобиеш съзнанието за Божието присъствие.


479

”Моли се за мен“ — му казах, както правя винаги. Той ми отвърна изненадан: ”Случило ли Ви се е нещо?“.

Наложи се да му обясня, че на всеки му се случва някога по нещо. И добавих, че, когато липсва молитвата, се случва и нещо по-лошо.


480

През деня казвай често покаятелни молитви: имай предвид, че Христос непрекъснато бива оскърбяван, и за съжаление, не Го обезщетяват със същата мярка.

Затова аз винаги съм препоръчвал да се изричат такива молитви — колкото по-често, толкова по-добре! Предай това на другите чрез твоя живот и чрез твоите съвети.


481

Колко очарователна е сцената на Благовещението! Дева Мария — колко пъти сме размишлявали върху това — е вглъбена в молитвата... Влага петте си сетива и всичките си сили в разговора с Бога. В молитвата разбира Божията воля и чрез нея я превръща в център на своя живот. Не забравяй примера на Божията майка!


Предишен Следваща