Josemaría Escrivá Obras
372

Бъди послушен и се покорявай, но с разум, от любов и с чувство за отговорност, което няма нищо общо със съденето на онзи, който управлява.


373

В апостолските начинания трябва да се подчиняваш, без да разглеждаш човешките качества на онзи, който заповядва, нито начина, по който заповядва. Обратното не е добродетел.

Има много кръстове: брилянтени, перлени, изумрудени, емайлирани, от слонова кост..., но също и от дърво, като онзи на нашия Господ. Всички те заслужават еднакво почитание, защото кръстът ни напомня за саможертвата на Бога, станал Човек. — Приложи тази мисъл към твоето послушание, без да забравяш, че Той се остави да бъде разпнат от любов, без колебание, на дървения кръст и върху него придоби нашето Спасение.

Едва след като се подчиниш, което е признак на правота в намерението, направи братското поправяне, съгласно нужните условия и затвърди единството чрез изпълнението на твоя дълг.


374

Послушанието се изпълнява с устните, със сърцето и с разума. Ти се подчиняваш не на човек, а на Бога.


375

Не може да се каже, че обичаш послушанието, ако не обичаш истински неговата цел; ако не обичаш истински онова, което ти е наредено.


376

Много от проблемите се разрешават веднага. Други — не толкова бързо. Но ще се справим с всички тях, ако сме верни: ако се подчиняваме и ако изпълняваме онова, което ни е разпоредено.


377

Христос иска от теб конкретни действия за разпространяването на благата вест, както при улова на онези едри риби — а не на други — извадени отдясно на лодката.

Питаш ме: ”Как така, въпреки, че се чувствам ловец на човеци, че живея в контакт с много хора и въпреки, че разбирам към кого да насоча своя специален апостолат, не улавям никого?... Любов ли ми липсва? Или духовен живот?“.

Чуй отговора от устните на св. ап. Петър, в онзи другия чуден риболов: ”Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“.

В името на Христос започни отново. — Бъди силен, отхвърли тази отпуснатост!


378

Подчинявай се без тези ненужни увъртания... Да показваш натъженост или нежелание при една повеля, е голям недостатък. От друга страна, само да изслушаш разпореждането и веднага да се подчиниш, не само не е грешка, но направо може да послужи за една голяма победа, за увенчаването на един героичен акт на добродетел.

Това не са мои измислици. Помниш ли? Евангелието разказва за един баща, който възлага една и съща работа на двамата си сина. И Христос одобрява онзи, който, въпреки че е създавал проблеми, изпълнява! Одобрява го, защото дисциплината е плод на любовта.


379

По-голямата част от неподчиненията произлизат от нежеланието ”да се изслуша“ повелята, а това означава, че липсва смирението и желанието да служиш.


380

Искаш ли да се подчиняваш според правилата?... Тогава свикни да слушаш внимателно, за да осмислиш значението и смисъла на онова, което ти нареждат, и ако не разбираш нещо — питай!


381

Да видим кога най-после ще разбереш, че трябва да се подчиняваш! Ти си непослушен, ако вместо да изпълняваш житейския си план, губиш време. Всяка твоя минута трябва да се запълни: работа, учение, балговестене, духовен живот.


382

Както Църквата посредством Светата литургия ни помага да доловим красотата на тайните в религията и ни помага да ги обикнем повече, така трябва и да живеем — без театралност — с известна изисканост, привидно светска, от дълбоко уважение — дори и външно — към духовния наставник, който ни предава чрез устата си Божията воля.


383

Когато някой изпълнява ръководна длъжност, след като е помислил за общото благо, е нужно да има предвид, че — било в духовния, било в обществения живот — е трудно едно правило да се хареса на всички.

”Никога не вали, когато на всички им се иска“ — твърди народната мъдрост. Но това, без съмнение, не е недостатък на закона, а е един неоправдан бунт на гордостта или на егоизма на тези малцина.


384

Ред, авторитет, дисциплина... — Много мъже и жени слушат — допускам, че слушат — и се усмихват цинично, под предлог да защитят своята свобода.

Същите тези хора после изискват да уважаваме и дори да се съобразяваме с техните погрешни действия; те не позволяват — какви претенции! — техните мнения да не бъдат — и не трябва да бъдат! — приети от свободната воля на другите.


385

Онези, които ръководят духовни начинания, трябва да се интересуват от всичко онова, което е човешко, за да го издигнат до свръхестествения порядък и да го одухотворят.

Ако е невъзможно да бъде одухотворено, няма да сбъркаш: то не е човешко, то е ”животинско“, негодно за едно разумно съществуване.


386

Авторитетът не се състои в това: онзи, който е по-нависоко да крещи на по-долностоящия, а този от своя страна — на онзи, който е по-ниско.

С тази погрешна представа за авторитет — да оставим настрана очевидната липса на братолюбие и коректност — се постига само това: онзи, който ръководи, се отдалечава от подчинените, защото не им служи; нещо повече — той ги използва!


387

Не бъди от онези, които, нямайки порядък в собствения си дом, се опитват да се месят в управлението на чуждите домове.


388

Наистина ли мислиш, че знаеш всичко, само за това, че си облечен в авторитет? Чуй ме добре: добрият управител ”знае“, че може, че трябва да се учи от другите!


389

Своеволната свобода на съвестта: това не! Колко злини е причинила на народите и на отделните хора тази окаяна заблуда, позволяваща да се действа срещу законите на човешката природа.

Свободата на ”съвестта“: това да, което означава задължението да следваме вложения естествен закон..., но при условие че преминем през една сериозна подготовка!


390

Да управляваш, не значи да унижаваш.


391

Ти, който заемаш ръководна длъжност, размисли върху това: и най-здравите и полезни инструменти, ако с тях се борави зле, се нараняват, повреждат се и стават негодни.


392

Ръководните решения, взети лекомислено само от една личност, се раждат винаги, или почти винаги, под влиянието на едно едностранчиво виждане на проблемите.

Колкото и голяма да е твоята подготовка и твоят талант, ти трябва да слушаш онези, които делят с тебе ръководната длъжност.


393

Никога не разглеждай анонимните доноси: те са средството на подлеците.


394

Едно правило за добро управление: трябва да вземеш човешкия материал такъв, какъвто е и да му помогнеш да се усъвършенства, без да го презираш.


395

Вижда ми се много добре това, че всекидневно се стараеш да увеличиш дълбоката си загриженост за твоите подчинени: защото, да се чувстваш обграден и покровителстван от сърдечното разбиране на началника, би могло да бъде ефикасното лекарство, от което се нуждаят хората, на които трябва да служиш с твоето управление.


396

Колко жалко е да виждаш как някои авторитетни личности съдят и говорят лекомислено — без да изследват проблемите — за непознати личности и теми, под влияние на предубеждения, които са плод на тяхната непочтеност!


397

Ако авторитетът се превърне в тираничен авторитаризъм и това положение продължи дълго, тогава се губи историческата приемственост, остаряват и умират властимащите, достигат до зряла възраст хора, неумеещи да управляват, а младите — неопитни и неуравновесени — желаят да поемат властта. Колко злини и колко обиди спрямо Бога извършва онзи, който се ползва така зле от авторитета.


398

Когато управляващият е черноглед и подозрителен, той лесно се превръща в тиранин.


399

Старай се да бъдеш честен и обективен в твоето управление. Избягвай склонността да забелязваш, преди всичко или понякога, само онова, което не върви — грешките.

Изпълни се с радост със сигурността, че Бог е дал на всички способността да станат светци и то в борбата срещу собствените недостатъци.


400

Силното желание за нововъведения може да доведе до лошо управление.

Нужни са нови устави, казваш ти... — Мислиш ли, че човешкото тяло би станало по-съвършено с различна нервна или кръвоносна система?


401

Как упорстват някои да обезличават; да превръщат единството в безформено еднообразие, задушавайки свободата.

Изглежда, че не познават внушителното единство на човешкото тяло с толкова прекрасно разпределение на членовете, които — всеки със своята функция — допринасят за общото здраве.

Бог не е пожелал всички да бъдем еднакви, нито пък всички да вървим по един и същи начин по единствения път.


402

Необходимо е да дадем на хората една професионална подготовка — без да прекаляваме с обучението: чрез работата човек се формира — и също така да ги научим да приемат неизбежните несъвършенства в живота: съвършеното е враг на доброто.


403

Никога не се уповавай само на добрата организация.


404

Добрият пастир няма нужда да внушава страх у своите овце: подобно поведение е присъщо на лошите управници. Затова никой не се учудва, че биват намразени и изоставени.


405

Често пъти управлението се състои в това: ”да се нагърбиш“ с душите търпеливо и загрижено.


406

Доброто управление не изключва нужната гъвкавост, без обаче да престава да изисква.


407

”Ако не ме карат да греша!“ — силен вопъл на едно бедно създание, почти погубено, в личния си живот и в своите стремежи на човек и християнин, от могъщи врагове. — Размисли и се поучи: ако не те карат да грешиш!


408

Не всички граждани са в състава на редовната армия. Но когато има война, всички участват в нея... А Христос е казал: ”Не съм дошъл да донеса мир, а меч“.


409

”Бях партизанин — пишеш — и се придвижвах по планините, стреляйки, когато ми се харесваше. Но аз пожелах да се запиша като редовен войник, защото разбрах, че във войната побеждават по-лесно организираните и дисциплинирани армии. Един нещастен и самотен партизанин не може да превземе цели градове, нито да завладее света. Закачих моята пушка — толкова старомодна — на стената и сега съм по-добре въоръжен.

Освен това знам, че вече не мога да се излежавам в планината под сянката на някое дърво и да мечтая да победя във войната сам — самичък.“

Благословена е дисциплината и благословено е единството на нашата Майка — Светата Църква!


410

На много непокорни християни бих искал да кажа, че пренебрегват задълженията си онези, които, вместо да спазват дисциплината и подчинението на законния авторитет, се организират в една партия, в една малка фракция, в кълнове на раздора, в заговорници и клюкари, в поддръжници на безсмислени лични разпри, в тъкачи на интриги на ревност и кризи.


411

Лекият ветрец и ураганът не са едно и също нещо. На първия всеки може да устои: това е детска игра, пародия на борба.

Малки проблеми, лишения, малки горчивини... Ти ги понасяше на драго сърце и живееше, изпълнен с радост, мислейки: сега наистина работя за Христос, защото заедно носим кръста!

Бедно мое момче! Връхлетя ураганът и ти почувства едно сътресение, една стихия, способна да изтръгне столетни дървета. И това — отвътре и отвън. Имай упование! Няма да изкорени твоята вяра и твоята любов, нито ще те отклони..., ако ти не се отделяш от ”главата“, ако чувстваш единството.


412

С каква лекота пренебрегваш твоя план в живота или вършиш нещата позле, отколкото ако бе ги изоставил! По този на чин ли искаш до обикваш все повече своя път и да заразяваш и другите с тази любов?


413

Не се стреми да придобиеш друго право, освен това: да изпълниш своя дълг.


414

Товарът е тежък? Не, и хиляди пъти не! Тези задължения, поети от теб доброволно, са криле, които те издигат над мизерната постеля на страстите.

Нима птиците чувстват тежестта на крилете си? Отрежи ги, постави ги върху блюдото на везната: тежат! А може ли птицата да лети, ако крилете ѝ са откъснати? Тя има нужда от тези криле и не усеща тежестта им, защото те я издигат над равнището на другите създания.

Твоите ”криле“ също тежат! Но, ако ги нямаше, би паднал в най-големите нечистотии.


415

”Мария спазваше всичко това в сърцето си...“

Когато сърцето е изпълнено с една чиста и искрена обич, дисциплината престава да бъде бреме дори когато изисква усилие, защото те издига до твоя Възлюбен.


Предишен Следваща