Josemaría Escrivá Obras
340

Последствията на верността са следните: сигурното усещане, че вървим по правия път без залитания и смущения; и убеждението, че спокойната съвест и щастието съществуват.

Виж дали всичко това се сбъдва във всекидневния ти живот.


341

Ти ми довери, че понякога Бог те изпълва със светлина; друг път — не. Настоятелно ти напомних, че Бог е винаги безкрайно добър. Затова, за да вървиш напред, са ти достатъчни тези моменти на светлина; но другите също са полезни, за да те направят по-верен.


342

Солта на земята. — Нашият Господ е казал, че Неговите ученици — и аз, и ти — са солта на земята: за да предотвратят развалата, за да придадат вкус на света.

Но Той е добавил: ”Quod si sal evanuerit...“ — Ако солта загуби вкуса си, ще бъде изхвърлена навън и тъпкана от хората...

Сега, разглеждайки многото събития, от които се оплакваме, успяваш ли да си обясниш онова, което преди не можеше?


343

Онзи пасаж от Второто послание до Тимотей, в което Апостолът съжалява за бягството на Димас в Солун, привлечен от съблазните на света, ме кара да потръпвам... Заради една дреболия и от страх пред гоненията един човек, когото св. Павел в другите послания нарежда между светиите, се отказва от божественото начинание.

Кара ме да потръпвам, познавайки своето нищожество; и ме подтиква да моля Бог за постоянство дори и в моменти, които изглеждат незначителни, защото, ако не ме доближават повече до Него, те не са ми нужни!


344

За много исторически моменти, които дяволът се старае да повтори това, което пишеш относно верността, ми се струва много подходящо: ”През целия ден нося в сърцето, в ума и в словата си една кратка молитва: Рим!“.


345

Едно велико откритие: нещо, което едва успяваше да разбереш, ти се стори съвсем ясно, когато трябваше да го обясниш на другите.

Наложи се дълго да разговаряш с един обезкуражен човек, понеже се чувстваше безполезен и не искаше да бъде в тежест на никого... Чак тогава разбра защо постоянно увещавам, че трябва да бъдем като магаренца, които въртят колелото за вадене на вода: предани, с големи наочници, за да не виждаме и да не се наслаждаваме на резултатите — цветята, плодовете, свежестта на градината — уверени в последствията от нашата вярност.


346

Верността изисква жажда за оформяне на личността, та — движен от чистосърдечна любов — да не се излагаш на риска да разпространяваш или защитаваш, поради невежество, мнения или становища, които са твърде далеч от истината.


347

”Бих искал — ми пишеш — моята вярност и моето постоянство да бъдат толкова трайни и толкова вечни, и моето служение — толкова внимателно и всеотдайно, че да бъдете доволен от мен, а аз да бъда за Вас един кратък отдих.“

Отговарям ти: Бог да затвърди намерението ти, за да бъдем помощ и отдих за Него.


348

Вярно е, че някои, които в началото се въодушевяват, после си отиват... Не се тревожи: те са иглата, с която Бог си служи, за да прокара конеца.

Препоръчай ги на Христос. Може би ще измолиш за тях да продължават да избутват други напред.


349

За теб, който се колебаеш, преписвам от едно писмо: ”От сега нататък сигурно ще си остана един негоден инструмент. Въпреки това, подходът към моя проблем е коренно променен, защото в мен има едно твърдо желание да постоянствам... завинаги“.

Не се съмнявай! Бог никога не греши.


350

Твоят живот е служение, придружено от една непоклатима и безусловна вярност: само така ще принесем плодовете, които Бог очаква.


351

Никога няма да споделя — нито в духовен, нито в обществен аспект — идеята на онези, които мислят и живеят така, сякаш да служиш на Църквата означава да се издигнеш над другите.


352

Ти страдаш, когато виждаш как някои използват говоренето за Христовия кръст като метод, за да се изкачат нагоре и да завземат позиции... Те са онези, които не считат нищо от онова, което виждат за чисто, ако не съвпада с техните критерии.

— Имаш още една причина да пазиш чисти твоите намерения и да молиш Божествения Учител да ти даде сили да повтаряш: ”Non mea voluntas, sed tua fiat!“ — ”Господи, стори да изпълнявам с любов Твоята Свята Воля!“.


353

Всеки ден трябва да расте твоята вярност спрямо Църквата, Папата, Светия престол. С една все по-богословска любов!


354

Изпитваш огромно желание да обичаш Църквата: толкова по-голямо е то, колкото повече се мъчат да я очернят. Това ми изглежда логично, защото Църквата е твоя Майка.


355

Онези, които не искат да разберат, че вярата изисква да служиш на Църквата и на душите, рано или късно правят точно обратното, т.е. стигат до там, че си служат с Църквата и душите за своите лични цели.


356

Дано Бог никога не позволява да изпаднеш в заблудата да отъждествяваш Мистичното Тяло на Христос (Църквата) с поведението, частно или колективно, на когото и да е от неговите членове.

Дано също Бог не позволява да дадеш повод на по-неукрепналите да изпаднат в тази заблуда.

Виждаш ли колко е важна твоята последователност, твоето правдолюбие!


357

Не те разбирам, когато, говорейки по въпроси, засягащи морала и вярата, ми казваш, че си независим християнин... Независим от кого? Тази фалшива независимост се равнява на излизане от Христовия път.


358

Не отстъпвай никога от учението на Църквата. Когато се прави една сплав, онова, което се губи е по-добрият метал.

Още повече, че това съкровище не е твое и — както разказва Евангелието — Господарят може да ти поиска отчет, когато най-малко очакваш.


359

Съгласен съм с теб, че има християни редовни и дори благочестиви в очите на другите и може би твърдо убедени, които по наивен начин служат на враговете на Църквата...

В техния собствен дом се е промъкнал под различни, погрешно употребени имена — икуменизъм, плурализъм, демокрация — най-злият противник: невежеството.


360

Макар и да изглежда парадоксално, нерядко се случва точно онези, които се самопровъзгласяват за чеда на Църквата, после да сеят най-много безредици.


361

Уморен си да се бориш. Отврати те средата, чиято характерна черта е липсата на последователност... Всички се нахвърлят върху падналия, за да го стъпчат!

Не знам защо се учудваш. Същото се е случило и с Исус Христос, но Той не се е отдръпнал назад, понеже e дошъл за да спаси именно болните и онези, които не са Го разбирали.


362

Почтените да не се месят! Това е желанието на непочтените.


363

Избягвай сектантското поведение, което се противопоставя на едно почтено сътрудничество.


364

Истинското единство не може да се осъществи, когато е основано върху предизвикването на нови разделения... Още по-зле е, когато инициаторите се стремят да господстват, измествайки законния авторитет.


365

Ти остана дълбоко замислен, чувайки ме да казвам: Искам в жилите ми да тече кръвта на моята Майка Църквата; не кръвта на Александър, нито на Карл Велики, нито на Седемте гръцки мъдреци.


366

Да постоянстваш, означава да бъдеш упорит в обичта, ”чрез Христос и с Христос, и в Христос“, което всъщност бихме могли да изтълкуваме така: Христос (постоянства) с мен, чрез мен и в мен.


367

Възможно е между християните да се намират някои с оскъден християнски дух; или такива, които оставят това впечатление у онези, които контактуват с тях в даден момент.

Но ако този факт те възмущава, това показва, че познаваш недостатъчно човешкото нищожество..., а също и своето. Освен това, не е нито справедливо, нито почтено, да се позоваваш на слабостта на това малцинство, за да петниш Христос и Неговата Църква.


368

Истина е, че ние — Божиите чеда — не бива да служим на Господ, за да бъдем забелязани, но от друга страна, не трябва да се притесняваме, когато ни забелязват; и не е редно да се отказваме от своята стриктност затова, че ни забелязват!


369

Изминали са двадесет века, а сцената се повтаря всеки ден: продължават да разпитват, да бичуват и да разпъват Божествения Учител... Също и много католици, със своето поведение и със своите думи, продължават да викат: Този! Не го познавам!

Бих искал да отида навсякъде, за да напомня лично на мнозина, че Бог е Милосърден, но също е и много Справедлив! Затова е заявил съвсем ясно: ”Който се отрече от Мен пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен“.


370

Винаги съм смятал, че липсата на последователност, поради страх от хорското мнение, е липса на любов, безличие.


371

Обърни взор към св. Дева Мария и съзерцавай нейната вярност. Когато св. Елисавета има нужда от помощ, Евангелието разказва, че тя отива при нея ”cum festinatione“”радостно забързана“. Поучи се!


Предишен Следваща