ОТКРОВЕНОСТ

Който укрива от своя духовен наставник някое изкушение, тойсподеля своята тайна с дявола. — Става приятел с неприятеля.

Прахът, който се вдигна след онова падение, и последвалата слепота, ти причиняват безпокойство, придружено от мисли, които искат да отнемат твоя мир.

Потърси ли отдушник в покаятелната молитва пред Господа и в поверителния разговор с някой брат?

Откровеност: с Бога, с духовния наставник, с хората — твои събратя. Така ще бъда сигурен в твоето постоянство.

Как можеш да бъдеш искрен и простосърдечен?… Чуй и размисли върху тези думи на св. ап. Петър: „Domine, Tu omnia nosti…“ — „Господи, Ти всичко знаеш!“.

„Какво трябва да кажа?“ — питаш ме, отваряйки душата си. Аз със спокойна съвест ти отговарям: „На първо място онова, което не желаеш да се узнае“.

Недостатъците, които виждаш у другите може би са и твои. „Si oculus tuus fuerit simplex…“ — Ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, цялото ти тяло ще бъде тъмно.

И още:Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“.

Изпитвай съвестта си!

Всички трябва да избягваме липсата на обективност, когато съдим поведението си… Ти също!

Съгласен съм — казваш „почти“ цялата истина… Значи не си чистосърдечен.

Ти изразяваш своето недоволство, а пък аз продължавам със свята неотстъпчивост: недоволстваш…, защото този път бръкнах с пръст в твоята рана.

Разбрал си в какво се състои откровеността, щом ми писа: „Старая се да наричам нещата със собствените им имена и най-вече, да не търся нарицателни за онова, което не съществува“.

Обмисли добре това: да бъдем „прозрачни“, се състои повече в това да не скриваме, отколкото да желаем да се види… Касае се да позволим да бъдат различени предметите, намиращи се по дъното на вазата, а не да се мъчим да направим въздуха видим.

Нека действаме винаги със съзнанието за Божието присъствие, така че да не се налага да крием нищо от хората.

Тревогите изчезнаха… Ти разбра, че чрез откровеността с духовния настав ник обезщетяваш Бога за греховете по много лесен начин.

Колко зле постъпват родителите, учителите, ръководителите…, които изискват абсолютна откровеност и когато изплува цялата истина се стъписват!

Ти четеше в онзи речник синонимите на „неискрен“: „двуличен, хитър, коварен, потаен, лукав…“. Затвори книгата, молейки Христос, никога подобни епитети да не бъдат употребени за теб и реши да задълбочиш още повече свръхестествената и човешка добродетел — искреността.

„Abyssus, abyssum invocat…„Бездната, бездна зове…“ — вече ти го припомних. Това е точното описание на поведението на лъжците, лицемерите, отстъпниците, предателите: смущавайки се от своето поведение, скриват от другите своите прегрешения, увеличават злото, копаейки пропаст между себе си и ближния.

„Tota pulchra es Maria, et macula originalis non est in te!“ — „Ти си цялата прекрасна, о Марийо и първороден грях няма в теб!“ — пеем, ликувайки в Светата литургия. В нея няма и най-малка сянка от раздвоение: всеки ден искам от нашата Майка да ни научи да откриваме душите си на духовния наставник, та светлината на благодатта да озари цялото ни поведение.

Ако я молим така, Дева Мария ще ни изпроси смелостта да бъдем откровени, за да се съединим по-силно със Светата Троица.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език