Къде е Исус? — Свята майко, къде е Младенецът? — Св. Дева Мария плаче.

— Напразно ние тичаме от група на група, от керван на керван: никой не Го е виждал.

— Св. Йосиф се опитва да сдържи сълзите си, но и той започва да плаче… Тъжим и ние.

Аз, като непохватно дете, ридая неутешимо и скърбя пред небето и пред земята… за всички онези пъти, когато съм губил Христос, без ни най-малко да се покая.

— Господи, не искам повече да Те губя…

В този момент, ние двамата сме обединени от една и съща мъка, както преди бяхме изпаднали в едно и също състояние заради греха, и нашите души стенат, и изговаряме думи на покаяние, които е по-добре да не се записват.

След три дни търсене, намираме Христос, който разговаря с израелските учители; ние ликуваме, но в същото време оставаме силно впечатлени от това, че, за да служим на Небесния Отец, е необходимо да се откъснем от нашите близки.